Жените, които го познаваха [bg]

– Не са ми докладвали. Няма нищо в записките за Хинде. Още не съм се запознал с него.

Ваня кимна, очевидно доволна от отговора.

– Какви възможности има той да общува с външния свят? – попита Били.

Харалдсон придърпа папката на бюрото към себе си, разгърна я и благодари на щастливата си звезда, че я донесе от дома си сутринта. Да има подръка цялата налична информация за Хинде в деня след запитването на „Риксморд“ беше знак за инициативност.

– Тук пише, че той има достъп до вестници, списания и книги в библиотеката, както и ограничен достъп до интернет.

– Колко ограничен? – попита Били.

Харалдсон не знаеше. Обаче знаеше на кого да се обади – Виктор Бекман, шефа на охраната на „Льовхага“. Виктор отговори веднага и каза, че ще дойде. Тримата зачакаха мълчаливо в оскъдно обзаведения, безличен кабинет.

– Как е рамото ти? – попита Били след минута и нещо.

– Гърдите – машинално го поправи Харалдсон. – Добре. Не съм се възстановил напълно, но съм... добре.

– Чудесно.

– Да.

Отново настъпи мълчание. Харалдсон се запита дали да им предложи кафе, когато влезе Виктор. Той беше висок мъж с карирана риза и памучен панталон, с кафяви очи, късо подстригана коса и дълги, извити нагоре мустаци, които напомниха на Били за групата „Вилидж Пийпъл“, докато се ръкуваха.

– Без порнография, разбира се – отговори Виктор, когато Били повтори въпроса си за достъпа на Хинде до интернет. – Много, много ограничен по отношение на насилието. Това е най-строгата форма на ограничаване на достъпа до интернет, която можете да си представите. Ние я програмирахме.

– Социални медии?

– Нищо. Напълно недостъпни са за него. Хинде няма как да общува с външния свят чрез компютъра.

– Можете ли да проверите историята на търсачката му? – попита Ваня.

Виктор кимна.

– Съхраняваме уебтрафика три месеца. Искате ли копие?

– Да, моля.

– Той има компютър в килията си, нали? – обади се Харалдсон, защото не искаше да бъде напълно изключен от разговора.

Виктор пак кимна.

– Но няма връзка с интернет, разбира се.

– Тогава за какво го използва? – попита Били.

– Кръстословици, судоку, такива неща. Освен това Хинде пише. Поддържа мозъка си активен, така да се каже.

– А телефонни обаждания, писма и така нататък? – попита Ваня.

– Не са му разрешени телефонни обаждания и напоследък не получава писма. Но онези, които пристигат, са все едни и същи. – Виктор погледна многозначително Били и Ваня. – От жени, които могат да го „излекуват“ с любовта си.

Ваня кимна. Това беше поредната загадка в живота – някои жени изпитваха влечение към психически най-неуравновесените и жестоки мъже в страната.

– Пазите ли ги?

– Имаме копия. Оригиналите са у Хинде. Ще ви ги дам.

Те му благодариха за помощта и Виктор отиде да вземе материалите, които щеше да им даде. Харалдсон се наведе над бюрото, когато вратата се затвори зад шефа на охраната.

– Може ли да попитам защо се интересувате от Хинде?