Ладията на Харон

Последното надбягване започна малко след четири следобед. Дребосъка плати на победителите и най-после си позволи питие, първото след сутрешната водка с доматен сок. Хари Уайт се наливаше с бърбън така, сякаш току-що бе избягал от събиране на въздържатели, но не се напиваше. Мърсър бе преминал на газирана вода и беше трезвен.

— Какво ще правиш довечера, Мърсър? — попита Дребосъка, докато миеше чашите.

— Ще се издокарвам в смокинг като пингвин.

— Официална вечеря?

— Ще я пропусна, но след това ще има безплатен бар.

— Безплатен бар? — завистливо възкликна Хари.

— Знаех си, че това ще те заинтригува — усмихна се Мърсър.

— Какъв е поводът? — попита Дребосъка.

— Създаването на нов мозъчен тръст на име «Групата Джонсън», финансиран от самия Макс Джонсън, собственик на «Петромакс Ойл». Групата е съставена от учени, икономисти и защитници на околната среда, които разработват практически методи за прилагане на новата енергийна политика на президента.

— И ти ли ще ставаш член на групата? — попита Хари, отваряйки втория си пакет цигари за деня.

— Не, но от няколко години познавам Макс Джонсън. Поканата за приема беше в пощенската ми кутия, когато се върнах от Аляска.

— Отново на сладки приказки с богатите и известните — подразни го Хари. — Какво толкова струва тоя Джонсън?

— Господи. — Мърсър прокара пръсти през гъстата си коса. — Той притежава «Петромакс Ойл» и контролира фонда «Джонсън», създаден от баща му, когато е основал «Петромакс». Бих казал, че струва два милиарда долара, може би дори повече.

— По дяволите. Разбери дали има неомъжена дъщеря. — Хари млъкна и промени решението си. — Не, за тези пари проучи дали има беззъба баба, която се подмокря. Не съм придирчив.

— Дано да има, че да можеш да платиш част от сметките си — подхвърли Дребосъка.

Хари му хвърли невинен поглед. Мърсър се засмя.

— Трябва да тръгвам. Вечерята е в шест, а приемът започва в осем и половина. Искам да бъда пръв на опашката за бара.

Той тръгна бавно към дома си. Денят се бе оказал по-мек от очакваното и влажността бе възпряла гневните облаци, които заплашително се задаваха от изток. Мислите за Джери и Джон Смол бяха избледнели. Мърсър съжаляваше за двамата, но те бяха загинали заради собствената си глупост. По-тъжно му беше за майката на Джон. Никой родител не можеше да понесе загубата на детето си.

Родителите на Мърсър бяха убити в Белгийско Конго по време на бунта Катанга. Тъй като беше сирак, отгледан от баба си и дядо си във Върмонт, той не бе преживял трудния период на пубертета. Желанието му да върви по стъпките на баща си и да стане минен инженер изключи всякакви мисли за тийнейджърски бунт. Не можеше да си представи какво би довело баща и син до физическа разпра. Но нещо бе накарало Джон и Джери да се скарат и последиците бяха смъртоносни. Както Маклафлин бе казал, и двамата са пили.