Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Добитък? Разбираш ли нещо от скотовъдство?
— Горе-долу колкото и от земеделие, но това няма да ме спре. Вече говорих с един човек в града, който обеща напролет да ми продаде малко стадо.
— Решителна жена си, Сторм — каза Нат, ставайки от стола. — Обедът беше чудесен, но вече трябва да вървя. Ако си промениш решението, знаеш къде да ме намериш.
— Няма да си променя решението. Цветята са прекрасни. Много мило, че ми ги донесе.
Нат нахлупи шапката си и излезе. Разочарованата му физиономия показваше, че съвсем не е доволен от резултатите на посещението си. Надяваше се досега вдовицата Кенеди да е напълно отвратена от трудностите на заселническия живот и да е склонна да продаде парцела си. Земята си я биваше, идеално пасбище и ако сложеше ръка върху нея можеше да изкара добра печалба. Тревата беше толкова буйна, че ако тя реши, за разлика от другите фермери, да отглежда добитък, ще натрупа цяло богатство.
— Какво търсиш тук, Търнър?
Търнър беше така завладян от коварните си планове, че не чу кога се е приближил Грейди, яхнал Светкавица.
— Мога да ти задам същия въпрос, Страйкър. Или може би предпочиташ да те наричат Тъндър?
През лицето на Грейди премина полуусмивка, която не достигна очите му.
— И Страйкър е добре. Не ми отговори на въпроса.
— Не че те засяга, но чух, че къщата на Сторм е готова и дойдох да й поднеса подарък.
— Сторм? — веждите на Грейди многозначително се вдигнаха. — Откога си говорите на малко име с госпожа Кенеди?
— Откакто се сприятелихме.
— Стой настрана от нея. По-добре да си няма вземане-даване с такива като тебе.
— И да я оставя на такива като теб? — Търнър се изсмя гадно. — Няма да стане. Освен това, съмнявам се, че може прерията да е добра за сама жена без мъж закрилник. Щом реши да продава ще съм до нея с парите. И на теб ти предлагам същото, Страйкър. Хора като теб не се застояват дълго на едно място. Земята ти е даже по-хубава от тази на Сторм. Като решиш да заминеш, аз ще я взема.
— Ще си продам земята, Търнър… — Очите на Нат се ококориха и устните му се разтегнаха в победоносна усмивка, — когато целият ад замръзне.
Пета глава
— За какво беше всичко това? — попита Сторм, докато проследяваше с поглед препускащия с все сили Нат. — Какво му каза?
Грейди плющеше с камшика наоколо, без да разбере, че Сторм е излязла да види какво става. Той спря за момент, за да й се полюбува мълчаливо. От няколко дена не беше виждал Сторм и при всяка нова среща с нея оставаше поразен от сияйната й красота. Златистата коса и бяла кожа бяха точната противоположност на мургавата хубост на Лятното небе. Но докато индианката беше стройна като момче, Сторм бе по-скоро сластна, с висок бюст, тясна, тясна талия и леко закръглен ханш.
Сторм се ядоса на Грейди, който я оглеждаше бавно от горе до долу. „Какво се е вторачил в мен?“ — питаше се тя. Караше я да се чувства неудобно, гледаше я, сякаш ще я лапне. Но неусетно и за самата нея, собствените й очи пробягаха по високата му, облечена в еленова кожа фигура. Никога ли не облича нормални дрехи като всички хора? Лекото, еластично еленово облекло прилепваше към тялото му като втора кожа и подчертаваше цялата му хубост. Изглеждаше стегнат, слаб и жилав, мускулестото му тяло се движеше с непринудено изящество. Силен и смущаващ — същинско изкушение за душевния й покой.
Изведнъж го чу да се киска:
— Нещо интересно ли видя?
Ядосана, че са я хванали на местопрестъплението, както се възхищава на този мелез, Сторм наежено отвърна:
— Мога да те питам същото.
— Всичко, което виждам, ми е интересно и ми харесва — отговорът му я завари неподготвена.
— На мен пък не — заяви високомерно и отмести поглед от него. — Господин Търнър много бързаше да си тръгне.
— Не прие добре съвета ми да не се увърта около теб. Прекалено далеч отиде с предложението, което ми направи за земята.
— Кой те назначи за мой пазач? И преди ти казах, мога сама да се грижа за себе си.
— По някаква проклета причина се чувствам отговорен за теб — оплака се Грейди. — Така че, най-малкото, което можеш да направиш, е да се покажеш благодарна.
— Не бих нарекла чувствата си към вас точно благодарност, господин Страйкър.
— Има поне половин дузина неща, които бих предпочел да изпитваш към мен — отвърна Грейди и сам се изненада от отговора си. — Има половин дузина приятни неща, които бихме могли да вършим, вместо да се караме.
От резкия му груб глас я побиха тръпки. Досега думи или глас на мъж не я бяха възбуждали така. Цялата гореше, вътрешностите й сякаш се топяха. За бога, та тя не е девственица, защо реагира като някаква невинна ученичка, която не знае какво правят мъжете с жените? И защо не се чувстваше така с Бъди? Дългото приятелство с него беше спокойно й мило, като между брат и сестра. Този ли арогантен и опасен мъж трябваше да й разкрие, че в живота има толкова много неща, за които не е и подозирала? Думите му изразяваха неочакван присмех към единствения начин на живот, който й беше известен и това я плашеше.