Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Той енергично се обърна и излезе през вратата. Сторм остана с отворена уста, готова да го скастри, но думите просто не й идваха. Само можа да проследи широките му рамене, тънкия кръст и стегнатите бедра, обути в тесни панталони от пике.
Колкото и да се мъчеше Сторм да се съсредоточи върху работата си, отнякъде все изникваше и я преследваше лицето на Грейди. Не можеше да отрече, че е привлекателен. Лицето му беше като изваяно от скулптор. Слънцето бе направило кожата му бронзова, а черната му коса, макар и малко дълга за нейния вкус, контрастираше ярко със сините очи. А устата му… смелите очертания на устните, големи и изящно извити, сластни, изкусителни… Боже, само мисълта за него я караше да настръхва. Но това, което наистина я разтреперваше, бе изгарящият му поглед. Не си спомняше Бъди някога да я е поглеждал така.
Сторм си приготви вечеря. Чудеше се дали не трябва да покани и Грейди. Или пък да вечеря с Нат Търнър в града. Макар и да не го бе споделяла с Грейди, водеше наистина самотен живот. Последният път в града чу, че следващата събота ще има голяма танцова забава. Може би трябва да отиде. Бързо прогони тази мисъл от главата си — вдовиците не ходят на такива места, докато са още в траур.
„Траурът изглежда безкраен“ — помисли си тя мрачно.
Те с Бъди бяха толкова млади, не си и помисляха, че единият от тях може да умре така скоро. Знаеше, че Бъди не би искал да тъгува дълго, той искаше тя да е щастлива и да се радва на живота. Но колкото и самотна да бе, Сторм осъзнаваше, че земята е нейното спасение, че каквото и да става, трябва да се държи за нея и да оцелее. Само тоя досаден Грейди Страйкър да престане да я дразни.
Сторм погледна през прозореца и се изненада колко се е стъмнило, докато вечеря и измие съдовете. На мастиленочерното небе нямаше нито една звезда, плътни облаци се носеха от запад и закриваха бледия резен на луната. Някъде в прерията отекна гръмотевица и далечни светкавици прорязаха безлунното небе. Сторм се надяваше, че наближаващата буря няма да е силна, защото бурите винаги я потискаха. Упрекна се, че е глезла и се приготви да си ляга.
Тъкмо си облече фината батистена нощница, когато в тъмнината навън зачаткаха копита. Тя се приближи до прозореца и дръпна пердето. Беше много тъмно, за да различи нещо, но тропотът на копита нарастваше с всяка минута. По тялото й премина тръпка на мрачно предчувствие. Инстинктът й подсказваше, че това не е приятелско съседско посещение. Загаси светлината и стисна заредения пистолет. Тогава започнаха стрелбата и крясъците.
Стаена до прозореца, Сторм трескаво търсеше причината за това безсмислено нападение. Докато куршумите се забиваха в къщата й с бясна скорост, тя се опитваше да изрови от паметта си някой, който й желае злото и не можа.
Не знаеше колко души стрелят отвън, нито защо, но по честата стрелба разбра, че не е само един. Обикаляха къщата, стреляха напосоки и крещяха. Един куршум разби стъкленото прозорче, с което Сторм толкова се гордееше. Тя внимателно надигна глава, подпря пистолета на ръба на прозореца и стреля няколко пъти към тъмните сенки, които се отдалечиха. Беше много по-разумно да отвърне на нападателите със същото, отколкото да ги остави да си мислят, че е някаква безпомощна жена, свита в ъгъла от ужас — реши Сторм и даде още един залп. Имаше предостатъчно амуниции и можеше да защити собствеността си не по-зле от всеки мъж. И все пак би се чувствала далеч по-добре, ако знаеше за какво е всичко това.
Ами какво ще стане с нея, ако не е успяла да ги прогони?
Отговорът дойде по-бързо, отколкото очакваше. Внезапната тишина предизвика нов страх и тя надигна глава, за да погледне през разбития прозорец. За момент ликуващо си помисли, че е прогонила нападателите. Но в следващия миг заключената врата поддаде на нечии ботуши и с трясък се отвори. Сторм изпищя, когато двамата мъже, нахлули в къщата й, я видяха стаена под прозореца и се насочиха към нея. Сграбчиха я, преди да успее да вдигне пистолета и да стреля.
Грейди неспокойно кръстосваше с дълги крачки тясната си стая. Нещо го бе разтревожило, а предчувствието обикновено не го лъжеше. Обиколи два пъти двора си, но не откри нищо нередно. Надникна и към участъка на Сторм, но и там не забеляза нищо застрашително. Поклати глава и си каза, че въображението му е прекалено развинтено. Но сетивата му бяха толкова остри, че не можеше просто така да пренебрегне гласа на интуицията си и да не огледа наоколо внимателно. Ето, че тази вечер го подведоха. И макар вътрешният глас да не му даваше мира, не откри и най-малък сигнал за опасност.
Грейди се съблече и се приготви да легне в спалния чувал. Нощта беше хладна и свежа навън се надигаше буря. Беше му се случвало да е още по-леко облечен в по-студено време от това, поради което хич не му се искаше да обикаля къщата бос и почти гол. Потисна страховете си и си легна. Възбуждащият образ на Сторм завладя съзнанието му с медено кафявите и непокорно проблясващи очи и нежното и топло тяло, отпуснато в ръцете му. Затвори очи и си я представи под себе си, влажна и подканяща го да се плъзне в нея целият и докрай. Усещаше как тя се стяга около него и…