Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм дори не помръдна, когато Грейди я прегърна и я притисна до себе си. Привечер се захлаждаше и тя се прилепи плътно до него заради уюта и топлината му. Не се събуди дори когато стигнаха до нейния парцел, и той я пренесе в палатката й, нито когато внимателно я положи върху спалния чувал, който й служеше за легло, и я зави с одеялото. После Грейди разтовари нейните покупки, струпа ги на купчина пред палатката и продължи с фургона към своето място. Там разтовари и своите запаси, разпрегна конете и ги спъна наблизо. Реши, че ще върне фургона на следващия ден — така щеше да има нов повод да види Сторм.
На другата сутрин дървеният материал и работниците на Сторм пристигнаха и за няколко часа скелетът на къщата се очерта. Междувременно Грейди започна сам строежа си — и естествено, неговата постройка напредваше много по-бавно. Сторм строеше новата си къща на повече от половин миля от палатката. И ето, тя вече се издигаше на тревистия хълм под редицата от дървета, които щяха да предпазват дома й. И най-важното, беше възможно най-далеч от къщата на Грейди на брега на реката.
Кладенецът върви по-бавно от строежа на къщата, мислеше си Сторм, докато прекосяваше парцела на Грейди с кофи в ръце. Идваше с фургона до въжената маркировка на участъка му и останалия път до реката изминаваше пеша. Тази всекидневна работа започваше да й дотяга. Всеки път се чувстваше все по-задължена и това усещане й беше противно. Понякога го виждаше на строежа и тогава кимваше за поздрав, а друг път от него нямаше и следа. Тя смяташе, че той навярно оглежда земята си. Не можеше да се примири, че неговата беше много по-хубава от нейната и му завиждаше.
Тази сутрин сигурно го нямаше на строежа, тъй като не се чуваха ударите на чука му. Сторм изпита дълбоко облекчение, че няма да види великолепното му тяло, разголено под слънцето. От гледката на полугодия Грейди, със стегнатите му мускули, лъскави от потта, сърцето й почти винаги забиваше учестено.
— Как върви къщата ти?
Сторм се завъртя, изпусна току-що напълнените ведра и разля водата.
— Защо се промъкваш така иззад гърба ми?
— Не исках да те изплаша. Свикнал съм да се движа тихо — предполагам, че това ми е вродено качество и е в кръвта ми.
— Виж какво направих! — сопна се Сторм сърдито.
Намръщи се и подритна празното ведро. Едва тогава го огледа както трябва и ахна от изумление. Както обикновено, беше без риза и дори без панталони. Късият набедреник не скриваше почти нищо. Сторм задържа за кратко поглед върху опънатото парче еленова кожа на слабините му и отново го погледна в лицето.
— Веднага ще оправя това — Грейди грабна ведрата и се отправи към реката.
Сторм преглътна и се опита да гледа встрани, докато той се наведе да загребе вода. Виждаха се почти целите му задни части и тази гледка я доразстрои. Когато Грейди свърши и се обърна, лицето й беше станало тъмночервено. Като схвана причината, той се изсмя тихо и подигравателно.
— Да не би тялото ми да те притеснява?
— А, не, защо?
— Ужасна лъжкиня си, Сторм Кенеди. Ако не те познавах, щях да те помисля за недокосната девица. Не си ли се наслаждавала на тялото на мъжа си? Не си ли го изучавала така, че и двамата да пламнете от желание?
Сторм се ужаси.
— Защо… Аз… как смееш да си помислиш, че аз… аз съм правила такива развратни неща!
Грейди повдигна вежди:
— Развратни? Ти беше омъжена, Сторм. Какво развратно има в това да желаеш съпруга си? Или да му доставиш удоволствие и в замяна да изпиташ същото?
— Не… Не знам за какво говориш. — Щателният му разпит я объркваше. Нямаше представа какво иска да каже. Грейди я гледаше вцепенен. Не можеше да допусне, че съпругът й не й беше открил прелестите на любовта. Дали Бъди Кенеди е бил толкова млад и неопитен, та да не може да оцени женското й тяло и даровете, които то предлага?
— Не може да бъде! Не изпитваше ли удоволствие в брачното легло? — беше се втренчил омаяно в нежните й розови, полуотворени от изненада и сякаш молещи за целувка устни. Желанието на Грейди да опита вкуса им стана толкова неудържимо, че помете всички морални задръжки.
Все още шокирана, Сторм усети намеренията му твърде късно, за да избяга. А и всъщност не беше сигурна, че иска да го направи, дори и да се беше осъзнала навреме. Вместо това отвори широко очи, когато ръцете му я обгърнаха и я притиснаха плътно, така че да усети мъжкото му желание. Когато в очите й шокът премина в объркване, Грейди попита:
— Усещаш ли колко силно те желая?
Сторм едва не губеше свяст от удоволствие. Натискът на твърдото му тяло върху нейната много по-нежна плът, беше нещо съвсем ново. Естествено, те с Бъди се бяха прегръщали, но тя никога не бе усещала възбудата му да прониква през всичките й дрехи. Бъди беше нежен, внимателен любовник, винаги деликатно зачиташе чувствата й. Любеха се само нощем, под прикритието на тъмнината и никога денем, когато светлината на деня разголва страстите. Нали така се прави?