Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
— Къде можем да намерим капитана? — обърна се Нети към Портобота, който се оглеждаше нервно, за да се увери, че тия супергалактически пътнически писъци не са притеснили някой друг пътник.
— Капитанът, мадам или нещо си там, се намира на капитанския мостик — отвърна Портоботът студено с убийствена логика.
— А него как да намерим?
— Не можете — твърдо рече роботът. — До капитанския мостик имат достъп само настанените в първа класа.
— Е, можем да минем оттам, за да стигнем до мостика, надявам се? — изтъкна Нети.
— Боя се, че не — изсумтя портоботът. — Всички териториални ограничения при пътуване се спазват строго на този кораб.
— Ох, хайде стига! — възкликна Дан. — Случаят е спешен!
— Ей там! — посочи Нети. Току-що си беше сложила преводочилата и сега можеше да прочете табелата „Оттук нататък — само за пътници първа класа“ — на вратата в дъното на фоайето.
— Хитро! — възкликна Дан, когато Нети му обясни как е разбрала откъде трябва да минат.
— АААааа! — каза Люси. — Съжалявам! Не исках да пищя! Просто онзи робот се движеше толкова бързо! — Така си беше: в мига, в който Дан, Нети и Люси пристъпиха към Входа за Първа класа, Портоботът ги задмина и им прегради пътя.
— Дълбоко съжалявам, сър, мадам и нещо си там…
— Престани да ме наричаш „нещо си там“! — възмути се Нети.
— Оттук нататък достъпът за пътниците от супергалактическата класа е забранен. А сега, ако бъдете така любезни да се върнете в собствения си отсек…
— Разкарай се от пътя, Джийвс! — тросна се Дан и бутна робота настрани.
— Сър ще намери вратата запечатана — изсумтя Портоботът, — а ако не се върнете в собствените си каюти, ще бъда принуден да повикам охраната на кораба. Зайците им са много зли.
Дан и Люси вече дърпаха и блъскаха вратата на Първа класа, но очевидно упражнението нямаше никакъв смисъл.
— Няма начин да няма начин — рече Нети. Нещо в тона й накара Дан и Люси да се успокоят и да се върнат към рационалното мислене.
— Добре! — рече Дан. — Нека аз да се оправя с това. В крайна сметка, пътуванията са — или бяха — моят занаят. Тук си имаме работа с най-обичайния проблем, известен на пътниците по целия свят. Как можем да получим безплатно повишение?
Портоботът млъкна.
— Ха! — Дан веднага разпозна реакцията: дебелашка тъпа наглост. — Ако веднага не ни кажеш как можем да бъдем прехвърлени в по-висока класа безплатно, ще докладвам за тебе на Асоциацията по пътуванията. — Блъф беше, но досега бе помагал много пъти.
— В това не мога да ви помогна, СЪР — презрението в гласа на робота беше толкова осезаемо, че да ти настръхне козината. — Ще трябва да си поговорите с рецепциобота — и той посочи настолната лампа, с която преди разговаряше Нети.
— Хъ! — изсумтя Нети. — Тая машина върши работа толкова, колкото и бална рокля без презрамки при голямо ускорение!
Но Дан вече беше притичал до рецепциобота и сега се готвеше героично да се самоунижи.
— Виж сега — започна той. — Сбъркали са и са ни настанили в погрешни стаи. Това — както очаквам, че се досещате — е Глория Станли, актрисата — Дан посочи Нети, която веднага го хвана накъде бие и прилежно метна изкусителен поглед на рецепциобота. — Аз съм менажерът й, а младата дама е неин адвокат. — Люси наистина го докарваше на вид в костюма си със строга кройка на ситни райета. — Трябваше да ни дадат билети за първа класа, но нашият агент по пътуването оплескал резервациите. Можете ли да ни прехвърлите незабавно?
Рецепциоботът си вдигна абажура или главата и се втренчи право в Дан с двете си лампи: Като че му беше неудобно, но запази самообладание.
— А за коя агенция става дума? — попита той.
— Топ Тен Травел — Дан вече беше навлязъл в ролята.
Рецепциоботът примига няколко пъти, сякаш преглеждаше файлове нейде в базата данни. После се чу нещо като „бинг!“ и роботът чукна с пръст по масата.
— Нямам данни за подобна агенция в Галактиката.
— Уверявам ви, че тя съществува — отвърна Дан. — Е, поне до тази сутрин СЪЩЕСТВУВАШЕ.
— Вижте, трябва да ни прехвърлят в първа класа — реши и Люси да се намеси.
— О, разбира се, мадам — Рецепциоботът бе започнал да се държи с нагла любезност. — И за сметка на кого?
— Майем, Бадер и Лист — отвърна Люси. Така се казваше нейната кантора.
— Нямаме данни за такава фирма — рече рецепциоботът.
— Дори не проверихте в базата данни! — възмути се Люси.
Рецепциоботът примига два-три пъти и пак се чу „бинг!“. После се наведе напред.
— Мога да ви прехвърля само ако заплатите разликата в аванс.