Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
Като не броим размера, всичко останало на това място й бе напълно непознато. Чаршафите бяха направени от някакъв материал, който на пипане напомняше коприна, но много по-плътен и тежък. Върху чашата с четката за зъби бе изрисувана възрастна египетска оперна певица, или поне на това й приличаше на Нети. Веднъж тя беше получила пощенска картичка с възрастна египетска оперна певица и си я пазеше в едно чекмедже. Самата четка за зъби беше доста смахната, защото постоянно свеждаше глава и четкаше собствената си дръжка като птичка, която се пощи.
Срещу леглото имаше телевизор, по който като че единственото забавление, което предлагаха, беше снежна буря. Нети хвана дистанционното, насочи го към телевизора и започна да натиска копчетата. От пода се подаде барче; един чистачобот се измъкна от гардероба, забърса невидима прашинка, изскърца „Благодаря, че обичате чистата околна среда“ и пак изчезна от погледа й; вратата се отвори, лампите започнаха да святкат и загаснат; но телевизорът отказваше да дава каквато и да било програма освен снежната буря.
— А! Здрасти! Радвам се, че си си намерила Личната Електронна Джаджа. Моля те, носи си я през цялото време, тъй като чрез нея се свързваш със Звездния кораб Титаник! Добре дошла на борда. — Нети проумя, че очевидно това, което й говореше, беше стандартният лампион в ъгъла на каютата. Тя инстинктивно придърпа чаршафите, за да покрие гърдите си.
— Лелееее! Хич не те обвинявам, че гледаш да пазиш тия сладуранчета само за себе си!
— Бихте ли се обърнали, докато се облека! — тросна се Нети. Лампионът послушно се обърна. От другата страна беше досущ същият.
— Бихте ли се махнали, моля? — рече тя.
— Ей! Ама т’ва ще е супер! И без това ми е дошло ей-дотука да вися в тая каюта! — и стандартният лампион чинно заситни към вратата. — О, между другото — рече той нехайно — аз съм твоят Слугобот. Ако искаш нещо, просто се обади, аз ще съм наблизо. Уха! Страхотно е да смениш малко пейзажа! — и затвори вратата.
— Убедена съм, че не е редно този робот да се държи така — си рече Нети, навлече дрешките си и огледа нещото, което бе сбъркала с дистанционно. На него имаше най-различни копчета. Върху едното беше изрисуван слугоботът. Тя го натисна, вратата се отвори и Слугоботът надникна вътре.
— Мале, мале, мале! Страшна си с тая тениска! — възкликна той.
— Бихте ли се въздържали от лични забележки, моля! — навъси се Нети.
— Ей! Не съм искал да те обидя бе, такова! — Слугоботът като че наистина се засегна дълбоко. — С какво мога да ти бъда полезен?
— Първо, искам да се срещна с колегите ми. Второ, вероятно бихме искали да разберем как може да напуснем този кораб.
— А стига бе! — Слугоботът щракна с металните си пръсти: дзъннн! — Искаш да кажеш, че тука има и още такива суперпарчета като тебе?
— Държите се по най-невъзпитан начин за андроид! — Нети знаеше как да се обърне към един робот. — Ако обичате, бихте ли си държали личното мнение за себе си? Иначе ще се оплача — разбирате за какво ви говоря.
Слугоботът замръзна на място.
— Ей, виж сега — аз съм истински бот с „презаписана личност“. Такъв си ми е характерът!
— Е, на мен твоят характер обаче не ми харесва. И щом си тук, за да ми слугуваш, просто веднага престани!
Роботът се нацупи ужасно.
— Добре! Айде стига толкова.
— Знаеш ли къде са приятелите ми?
— В съседните стаи? — предположи слугоботът. Само след секунда Нети изхвърча от кабината. На всяка врата по тесния коридор, който завиваше и се губеше от поглед, имаше надпис.
— Какво означава това? — попита тя. В отговор роботът измъкна чифт очила и й ги подаде. Тя се поколеба, после ги сложи.
— Преводочила — обясни с нещастен тон Слугоботът.
Сега Нети забеляза, че на всяка врата беше изписано име. „Хиацинт“, „Жасмин“, „Делфиниум“ и тъй нататък.
— Ама че кич — измърмори тя и задумка по „Карфиол“. След около дузина напразни опити с най-разнообразна флора тя се обърна към Слугобота, който мълчаливо ситнеше подире й с прибрани зад гърба ръце.
— Виж какво! Знаеш ли или не знаеш къде са приятелите ми?
— Не знам — отвърна слугоботът.
— Знаеш ли или не знаеш как да ги намеря? — Нети построи въпроса си много внимателно.
Слугоботът мисли, мисли и накрая рече:
— Знам.
— Тогава ми кажи!
— Списъкът с гостите — обясни роботът.
— И къде е той?
— Рецепциоботът — Преддверието — на етажа за качване — изрецитира ботът.
— Не може ли просто да позвъня от стаята си?
— Не, от апартаментите в супергалактическа пътническа класа не може.
— Тогава ме заведи до Преддверието — рече Нети.