Робокоп
- Автор: Naha Ed
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…
— Кой е тоя?
Джонсън провери в записките си.
— Сержант Джон Рийд.
Мортън се обърна към разгневения сержант:
— „Омникон“. Отдел „Сигурност“. Чупка.
Мортън и Рузвелт тръгнаха към склада в задната част на управлението. Джонсън сви извинително рамене към Рийд, което означаваше: „Какво да се прави?“ Рийд наблюдаваше как още половин дузина техници бутат куп апаратура.
— Прилича на шибано сафари — промърмори той.
Изкачи се до бюрото си, вдигна слушалката и започна да набира, негодувайки:
— Ама че глупости. Аз получавам заповеди от ченгета, а не от типове в лъскави костюми и…
Той направо изцъкли очи. Цялото полицейско управление потъна в тишина. Всички в стаята — задържани, ченгета, адвокати, доносници и свръзки — зяпнаха към входа. Двама мъже в сини комбинезони държаха вратите широко отворени.
Робо пристъпи в полицейското управление на Стария Детройт.
Един от задържаните — висок, с белези по лицето — се изпусна в панталоните си.
— По дяволите! К’во е това нещо, човече?
Ченгето до него поклати глава.
— Проклет да съм, ако знам.
Рийд спря да набира. Нещото на входа приличаше на механична планина, оформена като човек. Рийд се опита да реши дали е човек във високотехнологичен костюм, или е високотехнологична концепция в човешка форма. Не знаеше защо, но прецени, че това ще донесе неприятности на управлението. А неприятностите за управлението бяха неприятности и за самата полиция.
Робо направи три гигантски крачки в стаята. Огледа се внимателно наоколо, като отбеляза съотношението на задържаните към полицаите. После тръгна през помещението.
От банята излезе Люис и изгледа тромавата фигура, която мина край нея.
— Защо тази механична косачка носи полицейска униформа? — попита тя Старкуедър, който седеше като парализиран зад бюрото си.
— Не знам — отговори Старкуедър. — Но моята никога не ми е стояла така добре.
— Мисля, че твоята не е заварена.
Старкуедър бавно се изправи на крака.
— Искаш ли да провериш?
— След минута — обеща Люис. — Имам нужда от кафе.
Старкуедър проследи как рижата полицайка се отдалечава. Тя беше от студените. Останалите ченгета в стаята гледаха с чувство на страхопочитание и възхищение как Робо се отправя към склада. Нещото носеше полицейска униформа или нейно подобие. Подплънките бяха по-големи и по-здрави, и по-блестящи, и изглеждаха много по-внушителни, но по същество тя беше същият модел като на обикновените ченгета.
Ченгетата в стаята се струпаха около малкото прозорче на склада.
Двама техници поведоха Робо към огромния стол. Други техници свързаха купа апаратура с трона. Рузвелт наблюдаваше данните, отпечатвани от лазерния принтер. Робо седна, облегна се назад и изгаси няколко от светлините над главата си на трона. Рузвелт махна на един свой асистент, брадат тип, наречен Тайлър, да се приближи. Тайлър застана точно пред Робо.
— Когато си в почивка, ще седиш на този стол. ОК?
Робо кимна.
— Да, разбирам.
Ченгетата се спогледаха учудени. Гласът беше човешки.
Рузвелт извади миниатюрен екран — компютърна карта, и го задържа пред Мортън.
— Можем да проверяваме местоположението му във всеки момент с това. Сега се намира тук.
Мортън се вгледа в картата. В центъра на мрежата светеше една точка, обозначаваща Стария Детройт.
— А как се храни? — попита. Мортън.
Рузвелт хвърли поглед към извисяващото се автоматично ченге.
— Храносмилателният му тракт е изключително прост.
Той показа малка машина — приличаше на пепелник.
— Този процесор произвежда елементарна паста, която поддържа органичните му системи.
Мортън се приближи с любопитство до машината. Протегна пръст към бутона върху нея. Погледна назад към Рузвелт с въпросително изражение на лицето. Рузвелт кимна. Мортън натисна бутона. В една хартиена чаша се изцеди кафява паста. Мортън протегна левия си показалец и загреба малко от веществото. Опита го с върха на езика. Сбърчи вежди.
— Има вкус на… бебешка храна.
— Да — засмя се Рузвелт. — В известен смисъл той е дете.
— Бебе — усмихна се Джонсън иззад Мортън.
В този момент в стаята се втурна Рийд.
— ОК. ОК. Тук аз имам думата. Трябва да играя ролята на домакин за тази… тенекиена кутия. Но не съм длъжен да я харесвам.
Мортън и Джонсън размениха погледи. Сержантът трябваше да бъде успокоен.
— Сержант Рийд — започна Мортън, — обещавам, че Робо ще надмине всяко ченге. Той ще помогне да се спасят хора. Ще видите.
— Съмнявам се — реагира Рийд.
— Бихте ли желали да видите демонстрация какво може да прави той.