Робокоп
- Автор: Naha Ed
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…
— Разбрано — избълва радиото.
Робо се обърна към собствениците на магазина.
— Не мисля, че той ще ви обезпокои повече. Тони погледна смазаното тяло до вратата на фризера.
— Не мисля, че той ще безпокои когото и да е повече.
Робо вдигна два стоманени пръста към шлема си и нехайно ги отпусна в поздрав. Обърна се и излезе от магазина. Пийти го гледаше с широко отворени очи.
После се извърна към Елвира, измъкна сникърса от якето си и попита:
— Аа, колко струва това, мадам?
Тони обгърна жена си с ръка.
— За сметка на заведението е, Пийти.
— Ей, благодаря, мистър Алварес.
Пийти изтича навън точно навреме, за да види как турбокрузърът изчезва надолу по уличката.
— Този тип е по-добър от Ти Джей Лейзър — възкликна момчето.
Робо подкара турбокрузъра по крещящите, ярко осветени улици на увеселителния квартал. Тежко гримирани проститутки и травестити се поклащаха край уличните лампи на тротоарите. Няколко пънкари му показаха среден пръст, когато мина край тях. Неонов надпис: МОМИЧЕТА! МОМИЧЕТА! МОМИЧЕТА! — се отрази във визьора му.
Робо наблюдаваше внимателно и уличната измет, и таблото. На картата пред него замига ярка синя светлина. На няколко пресечки оттук. Без да се замисли, Робо включи всички сигнали. Сирените завиха. Светлините блеснаха в червено и синьо. Робо натисна педала на газта. Турбинният двигател оживя с рев. Някъде се извършваше престъпление и съгласно Първа и Втора инструкция това не биваше да се случва в района на Робо.
В тъмната уличка на четири пресечки от Робо млада жена с разкъсана блуза надаваше писък за помощ, а двама рокери я следваха по петите. По-бързият я настигна след миг, сграбчи я изотзад и заопипва полуоткритите й гърди. Тя изтърва чантата си, докато се бореше да се отскубне. Младият рокер я пусна, загледан в разголеното й тяло. Тя се обърна да побегне, но се озова в ръцете на втория кроманьонец.
— Хей, бебчо — издиша той в лицето й. — Спокойно. Няма да ти сторим нищо лошо.
Устните на жената потреперваха. Онзи беше само на два инча от лицето й. Той дишаше тежко. Вонеше на сардини и текила. Главата й се дръпна назад. Първият рокер я беше сграбчил за косата. Стоеше с нож в ръката. Желаеше я силно.
— Май тук има твърде много коса. Харесвам мацета с къси коси.
Насилникът пред нея я стискаше здраво.
— Аз също. Хайде да я подстрижем, преди да… я чукаме.
Бандитът зад нея изстреля с щракване сгъваемото острие и бавно отряза голям кичур от косата на жената. На лунната светлина блеснаха сълзи и се изтърколиха по лицето й. Тя беше ядосана. Уплашена. Унижена. Без да съзнава какво прави, блъсна насилника зад себе си с лакът в слабините и се опита да събори момчето, което я държеше за раменете.
Той я раздруса яростно, докато партньорът му виеше от болка.
— Бебчо, влудяваш ме.
Извади нож и го притисна до гърлото й.
— Не ме побърквай, гълъбче.
Смееше се, като гледаше пороя блестящи сълзи по лицето й. Той премигна. Сълзите й вече не блестяха. Всъщност лунната светлина, която осветяваше лицето й, беше засенчена… засенчена от огромно тяло.
Мощен глас прокънтя през уличката.
— Пуснете жената! Арестувани сте!
— Какво, по дя… — Рокерът, който държеше жената, се изви. По уличката към него крачеше най-шибаният полицай, какъвто някога бе виждал. Имаше вид на ченге. Но вървеше като… е, войник или нещо от сорта. А ръцете му бяха грамадни като… пистолета му. Който наистина беше грамаден.
Двамата рокери се свиха и избутаха жената пред себе си.
Робо прецени, че времето за разговори е свършило. Превключи от режим на обръщение към режим на прицелване. Вдигна пистолета си.
Насилникът се бе прикрил зад жената и държеше ножа допрян в гърлото й. Робо анализира положението. Като извади от паметта си мрежите за прицелване, се опита да прецени как да стреля, за да не засегне жената, а да улучи нападателя й.
Дойде компютърният отговор — липсваше благоприятна посока.
Робо държеше пистолета си вдигнат. Превключи на режим за компютърна графика на релефа. През мозъка му преминаха зелени линии и числа с указание за точния ъгъл на стрелба и траекторията на куршума.
Насилникът не можеше да предвиди това. Защо ченгето не се чупеше? Той държеше заложник.
— Майтапиш ли се, задник такъв? Ще прережа гърлото на тази кучка от ухо до ухо.
Робо не отговори. Едва забележимо изви тялото си и изстреля единичен залп в стената отляво.
Чу как куршумът рикошира високо в стената отдясно. „Пинг.“ Още един рикошет. Този път надолу. Заложничката изпищя, когато куршумът прониза косо главата на нападателя й и пръсна лицето му върху блузата й.