Робокоп

8

Досега се бе научил да разпознава гласа на Мортън. Въпреки нервността му, гласът издаваше авторитет и определена интелигентност. В него имаше и нещо неприятно — липса на чувствителност. Беше напълно обективно заключение, до което стигна след преценка на интонацията, темпа и силата на говора, а също и на дишането. Всъщност не беше голямо прозрение от негова страна — част от функцията му, управлявана от анализатора за гласове.

Той разбираше също кога го активират и кога го изключват. Беше свикнал да очаква редовните щраквания. Щракащият звук беше сигнал за момента, в който вътрешните системи поемаха тялото му. Или предаваха управлението на облечените в бяло фигури. Когато бе свободен от дежурство, той бе обкръжен от тъмнина и постоянното бумтене на сърцето си. Сега го бяха активирали. Стоеше зад две огромни позлатени врати. Доктор Рузвелт, приятен възслаб човек, когото познаваше от лабораторията, стоеше до него и тихо си подсвиркваше. Погледна към Рузвелт. На самия връх на главата си човекът имаше плешивина, която се опитваше да прикрие, като зализваше напред косата си и я завиваше върху розовото петно кожа. Наистина ли този интелигентен учен вярваше, че никой няма да забележи плешивината?

Пропъди тази мисъл.

— Ето от какво са направени сънищата — усмихна се щастливо Рузвелт.

Сънища. Съществително. Поредица от образи или мисли в ума на спящ човек; ленива фантазия; въображение; стремеж. Даде си сметка за това. Той нямаше сънища. Не бе програмиран за тях.

Наклони глава и се съсредоточи, като усили тока в аудиосистемата си. Сега можеше да чува Мортън от другата страна на вратата.

Гласът на Мортън издаваше голяма гордост.

— Ние вземаме най-доброто от двата свята. Най-бързите рефлекси, които може да предложи съвременната технология и памет, подпомогната от компютър и програмирана за прилагане на закона по улиците. Господа, бих искал да ви представя… Робокоп.

Вратите се отвориха. Той пристъпи навътре и огледа стаята. Пред очите му, над и под главния фокус на вниманието му, плъзнаха данни. Стаята беше с размери двайсет на четирийсет, масата в центъра й — петнайсет на пет фута. Около нея седяха двайсет човека. Директори на корпорацията „Омниконсюмър“. Други трийсет бяха седнали покрай стената.

Направи четири крачки върху килима. Беше два и половина инча дебел. Мортън стоеше до далечния край на масата редом с усмихнат белокос джентълмен и двама армейски генерали. Джонсън, колегата на Мортън, гледаше отвъд Робокоп. Робокоп се обърна и в противоположния край на масата видя един намръщен човек.

Ричард Джоунс. Оперативен директор на отдел „Сигурност“. Възраст: 51.