Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Страхът от случилото се край Отвесната скала и от онова, което щеше да се случи в къщата му, като че ли беше утихнал. Краката му бяха натежали толкова, че едва ги повдигаше, влачейки се по покритата с мъх земя. Точно преди да пресече храсталака и да се озове на поляната, Ричард се спря, за да убие една муха, хапеща го по врата.
Калан сграбчи ръката му, докато замахваше.
Другата й ръка затисна устата му.
Той се вцепени.
Вгледана в очите му, тя поклати глава, след това отпусна китката му, поставяйки ръката си на тила му, като с другата продължаваше да затиска устата му. В изражението на лицето й Ричард видя ужаса й от това той да не издаде някакъв звук. Тя бавно го придърпа към земята и той се постара да я убеди, че ще се подчини.
Погледът й го държеше в здрава хватка, ръцете й също. Все още вгледана в очите му, тя приближи лицето си толкова близо до неговото, че той усещаше топлия й дъх върху бузата си.
— Чуй ме. — Трябваше да напрегне слух, за да чуе едва доловимия й шепот. — Прави точно каквото ти казвам. — Изражението на лицето й беше такова, че той се страхуваше дори да мигне. — Не се движи. Каквото и да се случи, не се движи. В противен случай сме мъртви — Направи пауза. Той бавно кимна. — Остави мухите да те хапят. В противен случай сме мъртви. — Още една пауза. Той отново леко кимна.
С бързо отместване на очите си тя го накара да погледне към другия край на поляната. Ричард извърна бавно глава съвсем малко, само колкото да може да погледне. Не видя нищо. Тя продължаваше да държи устата му затворена. Той чу някакво грухтене като на глиган.
Тогава го видя.
Несъзнателно се дръпна назад. Тя притисна по-силно ръката си до устата му.
От другата страна на поляната отслабващата светлина отрази две искрящи зелени очи, който гледаха в тяхната посока. То стоеше на два крака и беше с около една глава по-високо от среден на ръст човек. Ричард предположи, че тежи около три пъти повече. Мухите го хапеха по врата, но той се опитваше да не им обръща внимание.
Отново я погледна в очите. Тя не гледаше към звяра; знаеше как изглежда. Предпочете да продължи да следи Ричард, очаквайки да види дали реакцията му ще ги издаде. Той отново кимна, за да я успокои. Чак тогава тя махна ръката си от устата му и я постави върху китката му, дърпайки я към земята. Струйки кръв се стичаха по врата й, докато тя неподвижно лежеше върху мекия мъх, оставила мухите да я хапят. Той усещаше всяко остро жило, впиващо се в него. Чу се накъсано, плътно грухтене и двамата извърнаха леко глави да видят какво става.
С невероятна бързина то се спусна към средата на поляната, препускайки на една страна. Грухтеше. Искрящите зелени очи претърсваха околността, докато дългата опашка бавно разсичаше въздуха. Звярът наклони глава и наостри късите си, заоблени уши. Огромното му тяло беше покрито с козина навсякъде, освен по гърдите и около корема, където се виждаше гладка и лъскава розова кожа, релефно изпъкнала на места от здравите мускули под нея. Мухите бръмчаха около размазано върху опънатата кожа петно. Звярът отхвърли назад глава, отвори уста и изсъска в студения нощен въздух. Ричард виждаше топлия му дъх, превръщащ се на пара между зъбите му, големи колкото човешки пръст.
За да не закрещи от ужас, той концентрира вниманието си върху болката от хапещите го мухи. Нямаше как да се измъкнат незабелязано, нито пък да избягат; нещото беше твърде близко и, той беше убеден, твърде бързо.
Някъде точно пред тях се чу див крясък, който накара Ричард да потрепери. Звярът изведнъж се спусна към тях. Пръстите на Калан се забиха в китката на Ричард. Вцепенен, Ричард гледаше нещото как лети напред към тях.
Един заек с покрити с мухи уши изскочи точно пред двамата и отново нададе вик, след което за нула време беше пометен и разкъсан на две. Предната част на тялото му потъна в зейналата паст на една хапка. Звярът стоеше точно над тях и разкъсваше вътрешностите на заека, като част от кръвта размазваше по розовите си гърди и корем. Мухите, дори онези, които хапеха Ричард и Калан, се върнаха при него да пируват. Задната част на заека беше хваната за двата крака, разполовена и изядена.
Щом приключи, звярът отново наклони глава и се заслуша. Двамата бяха точно под него и не смееха дори да дишат. Ричард искаше да изкрещи.
От гърба на звяра се подадоха огромни криле. На избледняващата светлина Ричард видя как под фините им мембрани пулсираха вени. Звярът хвърли един последен поглед наоколо и се изнесе странично през поляната. Напрегна мускули, подскочи два пъти и отлетя, изгубвайки се по посока на границата. Заедно с него отлетяха и мухите.