Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Каква магия използвал? Какво правел?
— Мошеничества, болести, трески, но най-страшни били хората-сенки.
Ричард сбърчи чело:
— Хора-сенки? Какво представлявали те?
— Ами, сенки във въздуха. Те нямали постоянна форма и определени контури, не били дори живи в човешкия смисъл, просто магически същества. — Тя протегна ръка, плъзгайки я напряко пред двамата. — Появявали се, носейки се над полето или през гората. Куршум не ги ловял. Шпаги и стрели преминавали през тях като през дим. Било невъзможно да се скриеш от тях — можели да те открият навсякъде. Приближавали се до някой човек и го докосвали. След това цялото му тяло се изприщвало, подувало се, докато накрая се пръскало. Никой, докоснат от човек-сянка, не оцелявал. Цели батальони били открити мъртви, унищожени от един-единствен човек-сянка.
Тя отново прибра ръката си под одеялото.
— Когато Панис Рал започнал да използва магията по този начин, на страната на Средната земя застанал един велик и благороден магьосник.
— Как се казвал този велик и благороден магьосник?
— Това е част от историята. Остави ме да стигна до там.
Ричард стри малко подправки в супата, слушайки внимателно разказа й.
— Хиляди паднали в битки, магията унищожила много повече. Времената били страшни — след всичките тези години война измрели още много хора чрез магията, направена от Панис Рал. Но с помощта на великия магьосник, който успял да овладее тази магия, войските на Панис Рал били върнати обратно в Д’Хара.
Ричард прибави в огъня един брезов дънер.
— Как е успял този велик и благороден магьосник да спре хората-сенки?
— Той дал на нашите войски магически рогове. Когато се появили хората-сенки, войниците надули роговете, чиято магия отнесла хората-сенки, както вятър отнася дим. Това наклонило везните на битката на наша страна.
Войните се водели до последна капка кръв, но съюзниците решили, че ако войските ни тръгнат към Д’Хара, за да унищожат докрай Рал и хората му, ще бъдат пожертвани много хора. Споразумели се да не го правят, но трябвало да се измисли нещо, което да възпира Панис Рал от следващи опити за нападение. Всички били убедени, че такова ще последва. Мнозина се страхували повече от магията, отколкото от ордите на Д’Хара, не искали никога повече да чуват за нея. Искали да живеят някъде, където не съществува магия. За тях била създадена Западната земя. Ето как се появили трите земи. Границите били създадени с помощта на магията… но сами по себе си не са магически.
Ричард проследи погледа й, избягал встрани.
— Тогава какво са?
Макар да беше извърнала главата си, той видя, че очите й за миг се затварят. Тя взе лъжицата от ръката му и опита супата, за която той знаеше, че още не е готова, след това му върна лъжицата, като по този начин сякаш го попита сигурен ли е, че иска да получи отговор на въпроса си. Ричард почака.
Калан заби поглед в огъня.
— Границите са част от отвъдния свят: от царството на мъртвите. Те са били извикани чрез магия, за да разделят трите земи. Представляват нещо като завеса, спусната над нашия свят. Пукнатина в света на живите.
— Искаш да кажеш, че когато човек навлезе в граничната област, той пропада през някаква пукнатина в друг свят, така ли? В отвъдния свят?
Тя поклати глава.
— Не. Нашият свят си остава тук. Но по същото време и на същото място се появява и отвъдният. Границата, т.е. отвъдният свят, се преминава за около два дни. Но вървейки по земята, където се намира тя, ти едновременно вървиш и в отвъдния свят. Това е изгубена земя. Всеки живот, докоснал се до отвъдния свят или докоснат от него, докосва смъртта. Ето защо никой не може да минава през границата. Влезеш ли там, влизаш в света на мъртвите. Никой не може да се завърне от там.
— А ти как успя?
Тя преглътна, без да отмества поглед от огъня.
— Чрез магия. Границата е извикана на този свят чрез магия, ето защо магьосниците успяха да ме прехвърлят безопасно през нея единствено с помощта и закрилата на магия. Ужасно трудно им беше да направят заклинанията си. Боравеха с неща, които не разбираха съвсем, с опасни неща, и понеже не те бяха извикали границата тук, на този свят, не можеха да бъдат сигурни в успеха на начинанието си. Никой от нас не знаеше какво може да се случи — гласът й беше слаб, далечен. — Макар и да преминах отсам, се страхувам, че никога няма да успея да се отърся напълно от границата.