Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Младоженците заминаха за Мейса, когато стана време за пролетния тренировъчен сезон на Рон — през февруари 1974 г. Сега, когато имаше съпруга, ставаше още по-неотложно най-сетне да му потръгне. Е, може би не във Висшата лига, но поне в по-голям отбор. Договорът на Рон за 1974 г. беше с отбора в Бърлингтън, но той нямаше намерение да се връща там. Беше му писнало от Бърлингтън и Кий Уест и ако от „Атлетикс“ отново го пратеха там, посланието щеше да бъде съвсем ясно — вече не вярваха в неговото бъдеще.

Рон започна да влага повече старание в тренировките — тичаше повече, упражняваше се допълнително с бухалката и се напрягаше толкова, колкото едно време в Ашър. Един ден, по време на рутинна тренировка, хвърли силно топката към втора база и го проряза остра болка в лакътя. Рон реши да не й обръща внимание; както всички играчи в такава ситуация, той си каза, че ако продължи да играе, ще му мине от само себе си. Беше просто някаква лека контузия, след като не беше играл цяла зима. Но на следващия ден болката се върна, при това по-силна. Към края на март Рон вече изобщо не беше в състояние да хвърля.

На 31 март „Атлетикс“ прекратиха договора му и двамата с Пати поеха обратно по дългия път към Оклахома.

Решиха да не се връщат в Ейда и се установиха в Тълса, където Рон си намери работа в телефонната компания „Бел“. Не смяташе да започва нова кариера, а просто да получава някаква заплата, докато ръката му се оправи и някой от познатите му в сферата на професионалния бейзбол му се обади, за да го покани да играе отново. След няколко месеца обаче самият Рон започна да звъни на познатите си. Без никакъв резултат.

Пати си намери работа в една болница и двамата заживяха като обикновено семейство. Анет започна да им праща по 5 или 10 долара на седмица, ако имат нужда за сметките. Тази малка финансова помощ беше прекратена, след като Пати се обади на Анет и й обясни, че Рон си купува бира с тези пари, а тя не одобрява това.

Чувстваше се определено напрежение. Анет се притесняваше, защото брат й пак беше започнал да пие. Но тя не знаеше почти нищо за онова, което се случваше в този брак. Пати беше дискретна и срамежлива по природа и така и не успя да се сближи със семейство Уилямсън. Анет и нейният съпруг им гостуваха веднъж в годината.

Когато в „Бел“ дойде време за повишения и Рон го нямаше в списъка, той напусна компанията и започна да продава застраховки „Живот“ за дружеството „Екуитабъл“. Вече беше 1975 г., а той все още нямаше договор с бейзболен отбор и отникъде не го търсеха.

Но с атлетичната си външност и вродения си чар успяваше да продава много застраховки „Живот“. Продажбите му се удаваха и той откри, че се наслаждава на успеха и парите. Освен това се наслаждаваше и на баровете и клубовете. Пати мразеше алкохола и по никакъв начин не можеше да приеме запивките му. Пушенето на марихуана вече се беше превърнало в негов траен навик, а тя го ненавиждаше. Резките промени в настроението му ставаха все по-драстични. Симпатичният млад човек, за когото се беше омъжила, се променяше пред очите й.