Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— По-добре ме оставете на мира, рицарю — прошепна едва чуто жената иззад качулката си. Като чуха гласа й, Танис и Гилтанас се сепнаха и се спогледаха. — Не знаете в какво се замесвате — продължи жената. — Рискувате живота си…
— За мен е чест. — Рицарят се поклони, след което застана до нея и огледа стражите.
— Това е Алхана от Силванести! — прошепна Гилтанас на Танис. — Стърм знае ли какво върши?
— Естествено, че не — отвърна тихо Танис. — Дори аз едва различих акцента й. — Но как се е озовала тук? Силванести е страшно далече…
— Аз… — започна Танис, но някакъв страж го сръга в гърба и той замълча. В този момент Господарят заговори с леден глас:
— Лейди Алхана, бяхте предупредена да напуснете града. Последния път се смилих над вас, защото бяхте тук с дипломатическа мисия от името на вашия народ, а ние в Тарсис все още зачитаме протокола. Тогава ви казах да не очаквате помощ от нас и ви дадох едно денонощие, за да напуснете града. Сега отново ново ви намирам тук! — Той се обърна към стражите: — В какво е обвинена?
— Опитва се да вербува наемници, милорд, естествено без успех — отговори полицейският началник. — Не виждам причина някой в Тарсис да помогне на елф. — Той изгледа Стърм с неприязън. — Алхана… — промърмори Танис и се наведе към Гилтанас. — Защо ми е познато това име?
— Толкова отдавна ли си напуснал родината си, че не се сещаш коя е? — отвърна елфът на техния език. — Алхана Старбрийз, дъщеря на Говорителя на Звездите, принцеса и наследница на трона, защото няма братя.
— Алхана! — възкликна Танис и спомените го заляха. Народите им се бяха разделили преди неколкостотин години, когато след Братоубийствените войни Кит-Канан беше отвел повечето елфи в Куалинести. Но водачите им все още поддържаха връзка по някакъв тайнствен достъпен само на тях начин. Говореше се, че могат да четат послания по вятъра и разбират езика на сребърната луна. За Алхана казваха, че нямало по-красива от нея и че била недостъпна като сребърната луна, която греела в деня на раждането й. Драконянинът прошепна нещо в ухото на Господаря и лицето на мъжа помръкна. За миг изглеждаше така, сякаш няма да се съгласи, но след това въздъхна, прехапа устната си и кимна.
Драконянинът отново се оттегли в сенките.
— Арестувана сте, лейди Алхана — произнесе тежко Господарят и стражите я заобиколиха. Стърм пристъпи по-близо до нея, отметна глава и ги изгледа предупреждаващо. Дори и невъоръжен, той излъчваше толкова благородство и решителност, че те се поколебаха и погледнаха към Господаря в очакване на заповеди.
— Направи нещо — изръмжа Флинт. — Уважавам кавалерството, но за него си има място и време, а те не са тук и сега.
— Някакви идеи? — процеди Танис. Флинт не отговори. Никой не можеше да стори нищо и те го знаеха. Стърм по-скоро щеше да умре, отколкото да позволи на стражите да докоснат жената, при все че нямаше и най-малко понятие коя е тя. За него това нямаше значение.
Постъпката на приятеля му изпълни Танис едновременно с неприязън и възхищение и той запристъпва предпазливо към най-близкия страж, за да го извади от строя, ако се наложи, Флинт видя движението му, въздъхна и наведе глава като овен в посока на най-близкия до него страж. Гилтанас затвори очи и раздвижи устни. Елфът беше и магьосник, макар да не възприемаше насериозно уменията си.
В този миг Господарят заговори:
— Почакай, рицарю! — Повелителната интонация бе зауча-вана и възпитавана в продължение на поколения. Стърм я разпозна и се отпусна. — Няма да позволя да се пролее кръв в тази обител на правосъдието. Дамата е престъпила закона на града, в който се намира, закон, за чието изпълнение в недалечното минало самият вие, рицарю, щяхте стриктно да следите. Съгласен съм, че няма причини да се отнасяме непочтително към нея. Стражите ще я отведат до затвора с подобаващо уважение, все едно водят мен. А щом сте толкова загрижен за благополучието й, можете и вие да я придружите.
Танис побутна Гилтанас, който вече се бе отърсил от транса на заклинанието.
— Стърм беше прав, когато каза, че тези Господари са честни и почтени хора.
— Не виждам от какво си толкова доволен — изръмжа Флинт, който дочу думите му. — Първо кендерът ни навлича обвинение в подстрекателство на бунт и изчезва. Сега пък ще ни затворят заради рицаря. Напомни ми следващия път да остана с магьосника.
За него поне там, че е луд.
Докато стражите избутваха арестантите встрани от скамейката, Алхана започна да търси нещо в гънките на дългата си пола.