Законът на мъжете

— Нека бог ти вдъхне разкаяние — каза й Жан вместо сбогуване.

Той се сбогува много по-сърдечно с Толомей.

— Бог да те пази, Мари — каза развълнувано Пиер. Той понечи да прегърне сестра си, но строгият поглед на по-големия му брат пресече порива му.

И Мари се озова сама с дебелия банкер с тъмно лице, месеста уста и замижало око, който, колкото и да й се виждаше странно, беше неин вуйчо.

Двата коня излязоха от двора и сумтенето на болнавото конче постепенно затихна — последен знак за живот на двамата дьо Кресе, които се отдалечаваха от Мари.

— А сега да седнем до масата, мое дете. Докато се яде, не се плаче — заяви Толомей.

Той помогна на момичето да свали наметката, под която се задушаваше. Мари го погледна изненадано и благодарно, защото това беше първата проява на внимание или просто на учтивост, засвидетелствувана й от много седмици насам.

„Виж ти! Този плат е от моите“ — каза си Толомей, когато съгледа роклята й.

Банкерът беше същевременно и търговец на източни подправки. Затова рагуто, в което изящно потапяше пръсти, и месата, които внимателно отделяше от костите на малки късчета, бяха пропити с екзотични и възбуждащи апетита миризми. Но гърлото на Мари бе свито и тя почти не се докосна до първите блюда.

— Той е в Лион — каза й тогава банкерът, като повдигна левия си клепач. — Засега не може да мръдне оттам, но мисли за вас и ви е напълно верен.

— Да не би да е в затвора?

— Не, не може да се каже. Наистина е затворен, но съвсем не по неприятни причини. Той споделя пленничеството си с толкова високопоставени лица, че не можем да се страхуваме за живота му. Всичко ме кара да мисля, че той ще излезе от църквата, в която е сега, много по-влиятелен, отколкото е влязъл в нея.

— Църква ли? Защо в църква?

— Не мога да ви кажа нищо повече.

Мари не настоя. Гучо, затворен в църква заедно с толкова високопоставени лица, че не можеха да й кажат имената им — тази загадка бе недостъпна за ума й. Но всичко, което бе свързано с Гучо, винаги беше обвито с тайна. Първия път, когато го бе видяла, не се ли връщаше от тайна мисия при английската кралица? Не беше ли се върнал в Кресе, за да скрие някакви документи, а после, за да ги вземе? Не трябваше ли да ходи два пъти в Неапол заради кралица Клеманс? Не беше ли получил именно от нея медальона с мощите на свети Йоан, който сега висеше на шията й? Ако Гучо е затворен в този час, това навярно пак е заради някоя кралица. И Мари не можеше да се начуди как сред толкова всесилни принцеси той все още предпочита нея, бедната благородница от село. Гучо беше жив, Гучо я обичаше, достатъчно й беше да знае това, за да изпита удоволствие, че живее. И тя започна да се храни с охотата на осемнадесетгодишно момиче, тръгнало на път още от зори.