Пилето

Държа я тъй още известно време, галя я по главата и я викам. И изведнъж тя отговаря с едно уморено, едва чуто куииИИП. Аз отвръщам, тя също. Поотпускам я и тя успява да стъпи и да се задържи на бедрото ми. Прилича на чорлаво кълбо, перата й са се разрешили в изпотената ми ръка. Прикрепям я с две ръце, за да не падне. Вземам я отново и се мъча да пригладя перата й. Така, едно по едно, оправям перата на двете крила. Сега изглеждат добре. Пускам я и тя застава без моя помощ на бедрото ми. Накокошинва се и също започва да оправя перушината си. Извръща глава и прокарва човка по всяко махово перо. Изаква се. После се изопва и започва да подскача на коляното ми и да цвърти, сякаш нищо не е било. Отвръщам й и й подавам пръст. Тя скача на него и се обръща. Обърсва човката си о пръста ми. За първи път прави това. Прекрасно, тя се движи отново! Не съм усетил, че плача, но лицето ми е мокро. Занасям я до клетката, Пилето скача от пръста ми и влиза вътре. Радва се, че отново е на сигурно място. Наяжда се и утолява жаждата си.

Наблюдавах я в течение на един час, след това се успокоих — нищо й няма. Какъв късмет! Просто не можех да повярвам. Без нея животът ми щеше да бъде ад. Оттук нататък никога не отказваше да я взема и да я подържа в ръце. А след няколко дни изрязах и ноктите й.

Сега вече жадувах да разкажа някому за Пилето и за всички неща, които тя умее да върши. Опитах се да разправя на Ал, но той повече не се интересува от птици.

А тя е такава наслада! Понякога вечер я оставям навън и я приучвам да спи отгоре на клетката, та да цвъка в нея, а не из цялата стая. За да се чувствува по-спокойно, преместих клетката на полицата зад леглото ми. Това е най-високото място в стаята. Сутрин Пилето скача на главата ми и ме кълве по носа и по устата, докато се събудя. Но никога не ме кълве по очите.