Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
След като разплиска цялата вода от чинията, от което вестникът на дъното на клетката подгизна, полетя така бясно в кръг, че едва не се преби в теловете. Перата й бяха толкова мокри, че когато кацна, увиснаха тежко. А перушинката около лицето й се беше сплъстила на фъндъчета. Тогава тя започна да се хвърля от пръчица на пръчица, да се тръска и да трепери с цялото си тяло. Опръска с вода стаята, дори лещите на бинокъла ми. Тия пръски напомняха на комети, втурнали се в моя мъничък свят.
Най-накрая, след като се отърси от водата, Пилето се зае с тоалета си. Поема всяко перо с човка и го реше — от основата към върха. От време на време посяга към маслената торбичка в края на опашката и смазва леко току-що умитите пера. Цялата баня, която завърши със самодоволно наперване, отне близо два часа.
Сега наистина съм влюбен в Пилето. Тя е толкова нежна, толкова пъргава, способна и лети така грациозно. Иска ми се да я пусна да си похвърчи на воля из стаята, но се боя, че като я върна в клетката, може да се натъжи или уплаши. Колко е трудно да чакаш.
Същия следобед дадох на Пилето за първи път обогатена храна. Като й я подавах, опитах се да пипипна, да издам онова въпросително пииИИП. Поднесох й храната в специална съдинка, която е така направена, че влиза между теловете на клетката и опира върху средната пръчица. Когато Пилето се приближи да яде, гледах да държа ръката си колкото е възможно по-близо.
Тази храна е сладка и мирише на анасон. Турям само няколко зрънца в съдинката. Пилето поглежда към мен и към ръката ми, която е близо до храната. Приближава се, после от хвръква. Прави се, че тази храна изобщо не я интересува, и скача долу при обикновената. Но аз зная, че е любопитна. Най-после се приближава и открадва едно зърно от съдинката. После отива да го изяде на другия край на пръчицата. И оттам ми праща едно въпросително куииИИП, на което аз отвръщам. Приближава се отново и взема второ зърно. Яде го и поглежда към мен. Аз не помръдвам.
После застъпва с краче съдинката, та да не мърда, и изяжда останалите зърна. Крачето й е почти до моите пръсти. Редом с техните огромни спирали виждам микроскопичните розови люспици на краката й и тъпичките жилки по тях. Дори усещам мириса й — мирис на не счупени яйца. Може би така миришат перата. Гълъбите нямат такъв мирис. Техният е малко нещо мускусен, примесен с дъх на стар прах. А това е нежен парфюм.
Като изяде храната, пусна съдинката и обърса човка о пръчицата, но не се отдалечи.
КуииИИП — обаждам й се аз, обаче тя само ме гледа. КуииИИП — повтарям аз. Тя ме разглежда; пита се що за човек съм в същност. Това продължава десетина секунди, доста време за една птица. После слиза на дъното на клетката и клъвва няколко песъчинки. Аз съм много щастлив.
На другия ден съм на училище, но умът ми е все в Пилето. Не ми се ще дори да погледна хора. Хората са толкова груби, особено възрастните. Те непрекъснато сумтят и охкат, мляскат и пъшкат. И вонят на развалено месо. Движат се тежко, тромаво, а застанат ли на едно място, имаш чувството, че са приковани за земята.
На обяд, като се връщах по железопътната линия, взех да упражнявам скок с обръщане. Това е доста трудно. Много по-лесно е, ако го правиш със засилване. Но да скочиш от място и да направиш пълно завъртане, е почти невъзможно. Трябва да се изметнеш много силно, за да можеш да се завъртиш в краткото време след отскока, което все не ти достига, и ти тупваш на земята, преди да си направил пълно завъртане. Нужно е да се изметнеш и да се завъртиш, докато още си във въздуха. Само веднъж почти успях да го направя, като силно приклекнах, преди да отскоча и да се завъртя плавно. За секунда ми се стори съвсем добре, почувствувах се поосвободен, но после се изкривих и тупнах на земята. Трябваше повече да се стегна. А трябва да развия и по-бързи рефлекси.
Когато се прибрах в стаята си след училище, Пилето ме посрещна с цвъртеж. Докато се преобличах, разменяхме си онова въпросително_ КуииИИП_. Но после трябваше да сляза долу и да измия задната веранда. Ако на майка ми само й хрумне, че губя прекалено много време заради някаква си там птичка, ще се повтори историята с гълъбите.