Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Май забравих да спомена, че Джон е джазов музикант, който работи със състави из целия град и си докарва много приличен доход от това. Предполагам, че за всичко мисли по начина, по който мисли за биенето на барабани — ще рече, всъщност не мисли изобщо. Просто го прави. Живее е него. Той реагира на идеята да си поправи мотоциклета с помощта на бирена кутия, както би реагирал, ако някой му провлачва ритъма, когато свири. Потръпна от неудоволствие и това бе всичко. Не искаше и да чуе повече за това.

Отначало тази разлика изглеждаше сравнително дребна, но после започна да расте… и расте… и расте… докато започнах да разбирам защо не съм я забелязвал. Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни. И двамата гледахме едно и също нещо, виждахме едно и също, говорехме за едно и също, само че той гледаше, виждаше, говореше и мислеше в съвършено различно измерение.

Той действително се интересува от техниката. Само че в онова друго измерение всичко се изкривява и го отблъсква. Просто е несмилаемо за него. Опитва се да го смели, без най-напред да седне и да си помисли, подхваща нещата не откъдето трябва, опитва така веднъж, два, три пъти и като вижда, че всичките му опити са безплодни, отказва се, пуска завесата на осеяната с винтчета и болтчета сцена и тегли една майна. Той не може и няма да повярва, че в тоя свят има неща, които не можеш да вършиш от прима виста, по усет.

Такова е измерението, в което се намира. Мисли, че всичко може да се върши ей така, от воле. Може да ви се струвам ограничен педант, като говоря непрекъснато за механизми. Това са само части и взаимоотношения, и анализи, и синтези, и пресмятания, а истината не е в тях. Тя е някъде другаде, изглежда, че е тук, не на милион мили. А работата е такава: той живее в онова различно измерение, което се намира в основата на много от културните промени на шестдесетте години, и струва ми се, продължава да прекроява възгледите ни за нещата в национален мащаб. На това в немалка степен се дължи тъй нареченият конфликт между поколенията. Думите „битник“ и „хипи“ изникнаха от него. Сега вече е очевидно, че това измерение не е някаква мода, която ще си отиде догодина или по догодина. То ще съществува, защото действително представлява един много сериозен и важен начин да се възприемат нещата, който изглежда несъвместим с разума, реда и чувството за отговорност, но всъщност не е. Ето сега напипахме корена.