Графиня робиня

— Прудънс, мислех си колко добре ще бъде да ти намеря от онези колички, които тук наричат столовете на Бат. Бих могла да те возя навсякъде и така няма да се налага да вървиш пеша.

— Столовете на Бат са за стари хора. Дори мъртва няма да седна в такова нещо. Съвсем спокойно мога да се движа. Всъщност кракът ми е много по-добре.

— Сигурно има нещо във въздуха, нещо особено здравословно — допълни Даяна със сериозно изражение на лицето. — Ще ходим ли тази сутрин на баните? — попита тя делово.

Прудънс се поколеба малко, после сви рамене и отговори по същия делови начин:

— Разбира се. Указанията на лекаря не бива да бъдат пренебрегвани.

Движейки се по улица „Уестгейт“, двете представляваха доста странна двойка. Прудънс се носеше в синкава рокля от камгарн7, която не бе съвсем синя, а в особен нюанс на лилавото. За разлика от нея облеклото на Даяна бе в блестящо жълто. Прудънс бе настояла и двете да си сложат напудрените перуки и шапките с щраусови пера. Тъй като Даяна знаеше, че ще се съблекат в банята, не бе посмяла да си сложи разкошния червен корсет, а беше облякла един от старите.

С нетърпение очакваше да посети четириъгълната баня, където на стените бяха наредени скулптурни глави, а статуи на Аполон наблюдаваха къпещите се от своите ниши в стената. Прудънс обаче бе решила, че ще отидат в банята на кралицата и не отстъпваше.

Учудващо пъргаво преодоля стръмните стълби, които водеха към басейна с минерална вода.

— Ау! Каква е тази отвратителна миризма? — запита тя когато минаха през облак от пара.

— Усещаш сярата — обясни и Даяна.

— Защо, по дяволите, не направят нещо, за да пречистят водата от тази отвратителна съставка? — настояваше Прудънс.

— Именно сярата и другите минерали, които се съдържат във водата, са лековити — Даяна продължаваше да обяснява като на някое дете.

Разпоредителната ги заведе през покрития коридор до една стая с камина и каза, че там могат да оставят дрехите си. Когато им донесе дълги ризи с висока талия под бюста и ръкави до лактите, устата на Прудънс увисна. Мисълта, че трябва да си свали шапката и перуката на обществено място, бе за нея анатема. Жената обаче я увери, че всички дами тук правят така. Даяна се чувстваше толкова смешна с напудрената перука и щраусовите мера, че се молеше да не би случайно по пътя да попаднат на Питър Хардуик или още по-лошо, на брат му, графа.

Даяна можеше да се обзаложи, че лечебните процедури щяха да са рекордно кратки. Всъщност Прудънс щеше да настоява, че се е случило чудо. Даяна нямаше търпение да изчака момента, когато леля й щеше да влезе в басейна и да опита вкуса на желязо, което се съдържаше във водата. След днешния опит беше сигурна, че Прудънс щеше да разпределя времето си между алеите за разходка и местата за срещи с обществото. Занапред всичко, което Даяна трябваше да направи, за да остане сама, беше да каже, че отива в банята.