Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Даяна си представи, че се намира в двора на Елизабет, облечена в тази рокля, разбира се, с великолепната висока яка. Беше в ярък, жив цвят, който провокираше фантазията й.
— Зелената рокля! Мога ли да я пробвам, моля?
Мадам Мадлен я заведе в съблекалнята и й помогна да си свали безличната всекидневна рокля в розово. Даяна се почувства задължена да даде обяснение на модерно облечената французойка:
— Не харесвам пастелните платове. Предпочитам рокли в цветовете на скъпоценни камъни, които да подчертават русата ми коса.
— Съгласна съм, цветът на нефрита ще е най-подходящ. — Модистката с удивление наблюдаваше старомодния корсет. Може би ще имате нужда и от нов корсет, мадмоазел.
— О, не, мразя корсетите, но леля ми настоява да нося това отвратително нещо.
— Не, не. Не ме разбрахте правилно. Имам предвид най-модерния вариант — полукорсет. Красива къса дреха, която стяга кръста и само повдига гърдите.
— Наистина ли? Да, добре, изглежда нещо по-добро от това, което нося. Ще пробвам един.
— Добре! А какъв цвят — предпочитате някой закачлив или просто хубав.
Даяна премигна:
— Винаги предпочитам закачливите цветове.
Мадам Мадлен се върна с яркочервен дантелен молел и се захвана да развързва връзките на твърдата, приличаща на клетка дреха, в която беше заклещена Даяна.
Тя пое дълбоко въздух, когато гръдния й кош зае нормалните си размери и гърдите й се освободиха от неестествения натиск. Облече новата дреха и се втренчи в отражението си в огледалото. Това не можеше да е тя. Червеният полукорсет правеше кръста й съвсем тънък, но гърдите й запазваха формата си. Бяха така повдигнати, че горната им част се подаваше извън дантелата по особено дързък и провокиращ начин.
Звънецът на вратата весело звънна.
— Извинете, мадмоазел, ще се върна веднага.
Даяна, напълно омагьосана от новия си външен вид, почти не я чу. Въртеше се насам-натам и заемаше различни пози пред огледалото. Дори краката й, обути в копринени чорапи, изглеждаха по-дълги. Този корсет не обхващаше бедрата й, а стигаше точно до естествената извивка на ханша, разкривайки бялото долно бельо.
Огледа се и се почувства порочна като изначалния грях, но това й харесваше. Колко жалко, че никой нямаше да види тази пленителна долна дреха. Почувства се повече жена, от когато й да било и закопня целият свят да види колко поразяваща бе станала новата лейди Даяна Девънпорт. „Чудя се дали имат и в черно?“, запита се Даяна. Едва тогава чу разговора отвън.
— Марк, скъпи, бих искала да пробвам тази.
— На всяка цена — отговори мъжът.
Познатият мъжки глас извади Даяна от забравата, би го познала, където й да го чуеше! Дълбокият му тембър предизвика тръпки по гърба й. Ядоса се, че и влияе по този начин…
— О, мадмоазел, една друга лейди желае да пробва тази рокля.
— Ах, Марк. Само си помислете колко много ще отива зеленото на цвета на косата ми — придумваше го афектирано звучен женски глас.
Даяна пламна от гняв. Граф Бат вече си бе намерил любовница и сега й купуваше рокли. Е, едно нещо поне бе сигурно — нямаше да купи за тази жена роклята, която тя си хареса.
— Уговорете другата лейди да се откаже. Няма да съжалявате — настоя любезно Хардуик, като че ли бе свикнал да командва целия свят.
Даяна се колебаеше заради голотата си. Но когато разбра, че дяволът в нея отново побеснява, по устните и се появи лукава усмивка. Отвори с трясък вратата на съблекалнята и дръпна зелената рокля от алчните ръце на червенокосата.
— Ах как смеете! — изскърца гласът на Вивиан.
— Тази рокля е моя — властно отговори Даяна.
Очите на Марк Хардуик се свиха, ноздрите му се разтвориха в знак на чисто мъжка преценка на великолепната красота облечена в провокиращия червен корсет.
— Моля Ви да вземете друга! — изсъска Вивиан.
— Можете да ме молите, докато Ви побелее косата.
— Знаете ли коя е тази? — запелтечи Вивиан, обръщайки се към благородника, който я придружаваше.
— Аз знам — провлачи отговорът си Даяна. — С граф Бат сме стари познати. Между другото, знаете ли коя съм?
— Не, не зная — изкрещя Вивиан.
— Аз — отвърна Даяна с красива усмивка — съм собственичката на тази рокля…