Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Пред огъня бяха поставени „неговото“ и „нейното“ кресло, а между тях имаше масичка с малки квадратчета от слонова кост и кехлибар. Комплект фигури за шах от зелен нефрит с изключителна обработка бяха поставени върху нея подканващо.
На отсрещния край на стаята, бяха наредени полиците за книги — от пода до тавана. Подвързаните в кожа томове бяха надписани със златни букви. Огромното бюро със сребърна мастилница, сребърна поставка за попивателна и поставка за перодръжка бе покрито с писма, документи и карти, като че ли някой е бил току-що прекъснат от задълбочената си работа. Над цялата стая доминираше леглото, поставено под балдахин с четири колони. Всичко беше в готическите цветове зелено и бяло, избродирани с малки златни коронки и лъвове. Цялата стая миришеше на сандалово дърво.
— Просто е съвършено! — въздъхна Даяна. За един вълшебен миг в своята зелена кадифена рокля тя се превърна в Елизабет. Затвори очи, като си пожела тази стая да е нейна. Когато ги отвори, Питър наливаше вино с цвят на кръв. Даяна вече бе пила достатъчно, но някак си й се струваше правилно да вземе виното и да се държи малко безразсъдно. Изпразни чашата и почувства кървавочервената роза в деколтето си.
Питър взе чашата от пръстите й, после бързо я привлече към себе си. Треперещите му устни покриха нейните, насилвайки ги да се разтворят. Страстно задълбочи целувката си и ръцете му се насочиха към копчетата на гърба на роклята.
Внезапно вратата се отвори и Марк Хардуик прекрачи прага на стаята си. Даяна едва си пое дъх и се освободи от прегръдката на Питър. Ръцете й се стрелнаха към гърба на разкопчаната рокля.
— Марк! Какво по дяволите, търсиш вкъщи тази вечер? — попита Питър.
— Свърших си работата в Бристол — отговори важно брат му. — Ти какво правиш тук, дявол те взел?
— Всъщност правя предложение. Лейди Даяна и аз се сгодихме и ще се женим.
Даяна искаше на възрази, но не можа. Единственото нещо, което желаеше, бе да избяга от циничния поглед на арогантния граф. Беше очебийно, че това е негова стая.
— Тогава се предполага, че трябва да ви поздравя — рече тихо графът — Добре дошли в семейството!
Даяна знаеше, че е напълно компрометирана. Ако откажеше годежа, признаваше, че е обикновена курва. Сведе поглед.
— Моля и двамата да ме извините!
На Марк Хардуик му се искаше да я предпази. Даяна Девънпорт бе толкова млада и толкова красива… Чудеше се дали има представа, че се жертва за една брутална млада свиня, какъвто бе Питър.
— Да или не? — настояваше Прудънс, когато каретата ги отнасяше от Хардуик Хол обратно към Куинс Скуеър.
— И да, и не — отговори Даяна с мисли, насочени навсякъде другаде, но е и към разговора, който водеха.
— Е, ясно е като бял ден! И защо сме се втурнали в ранни зори като нощни крадци? — настояваше Прудънс, смесвайки метафорите. — Изглежда, че бягаш от нещо.
— Предполагам, че е така — призна Даяна. Знаеше, че трябва да даде някакво обяснение на Прудънс за неочакваното отпътуване от Хардуик Хол. — Късно снощи граф Бат се завърна неочаквано и Питър му каза, че сме сгодени и ще се женим.
Прудънс се сви в ъгъла.
— Слава на небесата! Мислех, че никога няма да го направи.
Даяна настръхна.
— Въпросът е, че нито Питър ме е питал, нито аз съм приела.
— Подробности! Несъществени подробности. Повярвай ми. Щом графът е уведомен, вие наистина сте сгодени.
— Може би — отговори Даяна нерешително. Беше избрала пътя на страхливите, като помоли Бърк да изпрати каретата, за да ги върне в града и му даде писмо за Питър.
Снощи му бе ядосана, чувстваше се унижена, защото той я компрометира и то пред арогантния си брат. Като че ли нарочно бе заложил този капан. Ако беше останала тази сутрин, щеше да има страхотна сцена. Вероятни участници щяха да бъдат и Прудънс, и графът, а това бе последното нещо, което Даяна желаеше. Всичко бе само между нея и Питър. Възнамеряваше да му го върне насаме. Но преди да направи това, имаше нужда да подреди чувствата си. В момента емоциите й бяха твърде бурни, за да вземе правилното решение, което можеше да окаже влияние върху целия й живот. Проблемът беше, че в момента, в които Питър прочетеше писмото й, щеше да пристигне. В сегашното си състояние тя можеше да загуби напълно контрол върху себе си и да каже неща, които при други обстоятелства никога не би изрекла. Имаше нужда да бъде сама. Имаше нужда от време, за да размисли и да вземе решение, без да се влияе от някого.
Когато слязоха на Куинс Скуеър, Даяна с изненада разбра, че в бързането бе забравила багажа си. Рано сутринта бе облякла един от старите корсети и много обикновена бежова рокля, преди да отиде при изрядния в облеклото си Бърк. Боже Господи, никога през живота си не се бе чувствала толкова непривлекателна…