Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Аз мога да отговоря на някои по-прости въпроси. На колко години е Шугър? Деветнайсет. Откога е проститутка? Вече шест години. Направите ли една проста сметка, получавате доста смущаващ отговор, особено като се има предвид, че по онова време момичетата навлизат в пубертета на петнайсет–шестнайсетгодишна възраст. От друга страна, Шугър винаги е била преждевременно развита — и забележителна. Дори когато беше новопосветена в занаята, се открояваше на мизерния фон в Сейнт Джайлс — въздържано, сериозно дете насред врявата, грубоватите смехове и пиянското веселие.
— Особена е тази Шугър — казваха другите проститутки. — Далече ще стигне.
Така и стана. Тя вече живее на Силвър Стрийт — същински рай в сравнение с Чърч Лейн. Но ако в представите им тя кръстосва своя район с елегантна походка и опънато чадърче, представите им са погрешни. Тя не излиза почти никога, стои затворена в стаята си — съвсем сама. Останалите проститутки от Силвър Стрийт, които работят в съседните заведения, са направо скандализирани от малобройните ангажименти на Шугър — един клиент дневно, понякога дори нито един. За каква се мисли пък тая? Носят се слухове, че карала мъжете да плащат различно — от един вземала пет шилинга, от друг — цели две гвинеи. Какви номера разиграва наистина?
В едно отношение всички са единодушни: поведението на това момиче е много странно. Стои будна по цяла нощ, дори когато вече няма никаква възможност да се явят клиенти. Какво прави в стаята си, ако не спи, че държи запалени и всички лампи? Освен това яде странни неща — веднъж я видели да дъвче суров домат. Мие зъбите си със специален прах за почистване след всяко ядене, а после си плакне устата с някаква водниста течност, която си купува на шишенца от аптеката. Никога не слага руж, страните й са ужасяващо бледи, никога не пие силни напитки, освен ако някой мъж не я накара (дори в такива случаи, ако успее да го накара да й обърне гръб, веднага изплюва питието или излива чашата в някоя ваза). И какво пие при това положение? Чай, какао, вода — при това, ако съдим по вечно напуканите й устни, в много малки количества.
Странно, нали? При това не сте чули и половината, ако се вярва на останалите проститутки. Шугър знае да чете и пише, но нещата не стигат дотук — на нея четенето и писането действително й доставят удоволствие. Качествата й на любовница може да се легендарни сред светските мъже, но репутацията й в онези кръгове не може да се сравнява с името, което си е изградила сред колежките си — наричат я „оная, дето чете всички книги“. Хем не евтини романчета — дебели книги с толкова страници, че и най-умното момиче сред обитателките на Чърч Лейн не би могло да се надява да изчете някоя от тях до края.
„Ще окьоравееш, да знаеш“ — все повтарят посестримите й. Питат я също: „Никога ли не ти се случва да си кажеш — стига толкова, тази ще ми е последната книга?“ Но на Шугър книгите никога не й стигат. Откакто се пренесе в Уест Енд, Шугър често прекосява Хайд Парк, минава моста над езерото и отива в Найтсбридж, за да посети двете елегантни сгради в джорджиански стил на Тревър Скуеър, които може и да приличат на луксозни публични домове, но всъщност принадлежат на обществената библиотека. На всичкото отгоре купува вестници и списания, и то такива, в които няма никакви картинки, дори и тези, на които пише, че са само за господа.
Въпреки всичко най-много пари дава за дрехи. Дори по стандартите в Уест Енд тоалетите на Шугър са забележителни — а сред мизерията на Чърч Стрийт бяха направо зашеметяващи. Вместо да купи някой захвърлен тоалет на втора ръка от битпазара на Петикоут Лейн, или поне някоя прилична имитация на елегантна и модна рокля от евтините магазинчета в Сохо, тя пести и последното пени, докато успее да си купи дреха, която създава впечатлението, че най-прочутата дамска шивачка я е правила специално за нея. Такива илюзии, макар да се продават в универсалните магазини, не са никак евтини. Самите имена на платовете — левантинско букле, гофриран сатен, алжерина, цветовете им — светъл гранат, опушен нефрит — звучат толкова екзотично, че другите уличници подбелват очи само като слушат обясненията на Шугър.
— Как може да си даваш толкова труд — бе казала веднъж една от тях, — за дрехи, които се свалят след пет минути, и мъжете тъпчат отгоре им?
Само че мъжете, които идват при Шугър, остават в стаята й много по-дълго от пет минути. Някои от тях стоят с часове, а когато Шугър излезе от стаята, създава впечатление, че изобщо не се е събличала. Какво прави с тях вътре наистина?