![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— О, да — кимна младежът. — Още не съм ги обработил, но се надявам, че ще получим бърз отговор.
Пулър насочи вниманието си към тялото на съпругата.
— Измерих разстоянието между сачмите — промърмори той. — То заедно с отсъствието на централна рана сочи, че жената е била разстреляна от поне три метра разстояние.
— Станало е долу в мазето — кимна Коул и приклекна до него.
— Вероятно да, но това трябва да бъде потвърдено от серологичните анализи.
— А защо в мазето? — попита Коул.
— Заради шума, но това едва ли е решило проблемите им.
— В смисъл?
— Изстрелите посред нощ могат да привлекат вниманието, дори и когато са произведени в мазе. Освен това е трябвало да контролират и другите пленници. Чуели ли са изстрели, те са щели да изпаднат в паника, да започнат да крещят и да се опитат да избягат, знаейки, че идва техният ред.
Мънро щракна с пръсти и се наведе над металното куфарче за веществени доказателства, което беше донесъл със себе си. Извади няколко прозрачни найлонови пликчета, надписани и запечатани.
— Това, което казваш, вероятно ще обясни местата, на които открих тези неща — рече той.
— Разкажи ми — кимна Пулър, поемайки пликчетата едно по едно.
— Извадих този сивкав мъх от лявото ухо на момичето — започна младежът. — А белият конец открих в устата на момчето. Намерих още един такъв, закачен за левия кътник на майката.
Коул се наведе над рамото на агента и се втренчи в пликчетата.
— Бял конец в устата? — подхвърли Пулър. — Вероятно от парцала, с който са я запушили.
— А онова нещо в ухото? — попита Коул.
— Според мен е мъх от тапа, като онези в слушалките на айпод или емпетройка — обади се Мънро.
— Пускали са им музика, за да не чуват изстрелите — кимна Пулър.
— Доста гадно — рече Мънро.
— Но не обяснява употребата на пушка. Трясъкът от подобно оръжие лесно може да стигне до ушите на съседите.
Коул стана, пристъпи към прозореца и надникна навън. После рязко се обърна.
— Трясък, казваш…
— Да. И какво?
— «Трент Експлорейшън» — обяви тя. — Може би са взривявали в неделя вечер, а кариерата е само на три километра оттук.
15
Пулър я гледаше втренчено.
— Добре, ясно — промърмори той. — Но дали тези взривове са били достатъчно силни, за да заглушат пушечните изстрели в съседната къща?
— Да, при положение че са били произведени в мазето. Ако живееш достатъчно близо до кариерата, взривовете буквално те карат да подскачаш в леглото.
— Каза, че може би са взривявали. Но не си сигурна, така ли?
— Не съм. Самата аз живея доста далеч от тук. Но «Трент» е единствената компания, която действа в района.
— Чакай, чакай — обади се Мънро. — През онази нощ бях навън до късно заедно с приятелката си. На около три километра от тук, но в обратна посока. Въпреки това чух взривовете.
— Спомняш ли си по кое време? — бързо попита Пулър.
— Между полунощ и един часа — отвърна след кратък размисъл младежът.
— Това отговаря на предполагаемия час на смъртта. Но остава въпросът защо са застреляли само родителите, а не и децата — каза Пулър. — И защо не са убили всички с груба сила, вместо да се тревожат дали някой няма да чуе изстрелите.
Нито Коул, нито Мънро имаха отговор на тези въпроси.
— Разполагаш ли с отпечатъци на родителите на съпругата? — попита след известно време Пулър, обръщайки се към младия криминолог.
— Да. Свърших тази работа рано сутринта, още преди огледа на колата.
— Не си им казал какво е станало, нали? — тревожно го погледна Коул.
— Ами не. Старицата е прекарала удар и беше в безсъзнание. Просто ѝ снех отпечатъците. Съпругът ѝ ту включва, ту изключва. Наложи се да прибегна до игрички, докато снема и неговите.
— Деменция? — попита Пулър и Коул кимна. — Но има моменти на просветление?
— Понякога — обади се Коул. — Мислиш, че може да ни бъде полезен?
— Вероятно знае нещо, ако убиецът е местен — каза Пулър. — Според мен възможностите са следните: Първо, тези хора са били убити заради службата на полковник Рейнолдс в АВР. Второ, заради нещо, свързано със съпругата му. Трето, заради нещо около децата. Четвърто, заради нещо, свързано с родителите на съпругата, и, пето, заради нещо, за което все още нямаме представа.
— Може би става въпрос за случаен грабеж — подхвърли Мънро.
— Няма как — поклати глава Пулър. — Оставили са недокоснати последен модел лексус, мощен лаптоп и дори брачната халка на съпругата. Не липсват никакви ценни вещи. А и случайни грабители едва ли ще си направят труда да разпитват жертвите си.
— Родителите на съпругата със сигурност нямат врагове, а тя и децата са идвали тук само през лятото и едва ли са имали време да си създадат такива — каза Коул. — Следователно остава само полковник Рейнолдс.