Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Тя повдигна вежди.
— Какво? Да изперкам? Да се пречупя и за се разрева в критичен момент?
— Не мисля, че си от истеричния циврещ тип. Просто исках да се уверя, че си добре.
— Оценявам загрижеността ти, наистина, но съм добре, Томас. Всъщност сега съм повече от добре, когато съм на страната на Сборището и помагам да открием демона. А ние ще го открием. Този Александър може да е задънена улица, но това не означава, че няма да намерим други обещаващи следи.
Облекчение се разля през него. Беше добре да чуе, че е позитивна.
— Радвам се, че мислиш така.
Тя отпусна кръстосаните си ръце и изражението й омекна.
— Каква е работата с косата ти?
Той премига от рязката смяна на темата.
— Извинявай?
— Установих, че наистина имаш зеници, но каква е работата с косата? Имам предвид, хубава е. Толкова е дълга, лъскава и секси. Искам да прокарам пръсти през нея всеки път, когато те видя. Но изглежда странно на мъж като теб, защото само работиш и никога не се забавляваш.
Той премига отново.
— Косата ми е свързана с работата всъщност. Съдържа сила. Земните магьосници не държат магия в центъра на гърдите си, както правят огнените, водните и въздушните магьосници.
— Излизала съм със земни магьосници, така че знам, че правите така, но така и никога не съм разбирала как.
— Косата ми е омагьосана да съдържа резерв от сила за мен, както ти държиш магията си в центъра на гърдите си. Освен това трябва предварително да приготвяме заклинанията, от които ще имаме нужда, да извлечем енергията от тях и да я съхраним върху телата си, в места, които са били омагьосани да държат резерви. като косата ми.
Тя кимна.
— Да, с едно от сложните земни заклинания, които никога няма да проумея. Схванах. — Тя се усмихна и протегна пръст към кичур от косата му. — Значи силата ти се намира тук… като Самсон? Ако я отрежа, по-малко силен ли ще си?
— Това не е нещо, което обикновено земните магьосници разкриват.
— Това е. щуро. И цялото нещо придобива някакъв странен смисъл. — Тя пусна кичура от косата му. — Не изглеждаш като суетен мъж, който ще отглежда косата си толкова дълга заради външността или стила. Изглежда сякаш имаш цел, стратегия. Та, как още държиш магията си?
— Имам татуировка на гърба си. Мастилото е омагьосано да държи силата ми за
мен.
— Татуировка? — Малка усмивка се разпростря на устните й. — Покажи ми.
— Искаш да си съблека ризата. — Това беше повече твърдение, отколкото въпрос.
Тя се ухили и размърда вежди.
— Защо не? Страх ли те е?
Той повдигна вежди и свали сакото си.
Тя се засмя и плесна с ръце.
— О, да! Свали го, скъпи!
Томас й се ухили и остави сакото си на масата. Жената имаше такъв ефект върху него. Разкопча ризата си и свали и нея.
— Боже, Боже, Боже, господин Монахан! Какви големи бицепси имате!
— Флиртуваш ли с мен?
— Може би. Защо звучиш толкова изненадан?
Защото жените не флиртуваха с него. Никога. Е, не-магьосница може и да флиртуваше с него в магазина или бара, но никога магьосница. Никога някоя, която знаеше кой е той. Жените не си играеха със сърцето и душата на Сборището.
Изабел очевидно беше безстрашна.
Той не й отговори; просто се обърна и й показа татуировката си.
Чу я как бързо си пое дъх.
— О, Богиньо моя, великолепна е. Кой я направи? — Пръстите й се протегнаха и докоснаха кожата му, карайки го да потрепери леко под допира й.
— Земен магьосник на име Тео. Пълното му име е Теодосий. Той татуира много от нас, защото притежава силата и художествените умения. Скоро ще го срещнеш, сигурен съм. Той е един от най-добрите ловци на Сборището.
Самсон притежавал необикновена сила, която вдъхвала страх у враговете му. След като не успели да го победят в сражение, филистимците подкупили любимата му Далила и пожелали от нея да узнае тайната на силата на Самсон. Когато разбрала, че неговите дълги коси, сплетени в седем плитки, му давали мощ, Далила приспала на коленете си своя любим и повикала човек, който го остригал.
ИЗАБЕЛ ПРОСЛЕДИ ЛИНИИТЕ НА ТАТУИРОВКАТА МУ С върха на пръста си. Ангел бе белязал целия му гръб, крилете й се извисяваха и покриваха широките му рамене и се спускаха надолу по ръцете му. Тя отметна косата си настрани, за да види цялото нещо и прокара върховете на пръстите си върху изящното изображение. Беше направено с обикновено черно, но с много детайли.
Под повърхността на кожата му, по продължение на следите, които бе оставило мастилото, тя можеше да усети пулсациите на огромната сила, която съхраняваше той. Земните магьосници със сигурност бяха различен вид.