Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Земните магьосници беше най-стереотипизираните от четирите елемента. Беше най-близо до това, което не-магьосниците си представяха, когато си мислеха за магьосници. Никой не разбираше защо земните магьосници са различни, макар че имаше множество теории.
— Надявам се защитите да издържат — каза Изабел, гледайки съмнително през прозореца към апартамента на Александър.
Да, и той също. С този бяха на нова територия, никога преди това не бяха наблюдавали демон. Сега Александър беше на работа, което им даваше известно време да сложат заклинанията по местата им.
— Направих защитите трудни за засичане — отговори Томас. — Хубавото е, че, ако Александър ги надуши и тръгне след нас, ще знаем, че със сигурност е демонът.
Изабел повдигна вежда.
— И това е хубавото?
— Да, предпочитам да не разбирам по този начин — измърмори Адам.
— На път сме да разберем по един или друГначин, защото той си е вкъщи — промърмори Изабел. — Мога да го усетя през водата в апартамента му. Никак не беше рано.
Адам нахлузи слушалките си, а Томас отиде до близката масичка и направи същото. Прозорците на апартамента им бяха затъмнени и защитите бяха здраво заключени. От това, което знаеха за демонската магия, на теория съществото не трябваше да забележи, че го шпионират. Според Мика, демонската магия и магията на елементите бяха фундаментално различни и едната не би трябвало да може да засече другата.
Разбира се, не знаеха със сигурност.
Мика бе успял да проучи дигитализираните книги, които бе осигурил Стефан, и им бе дал информация, която бе изкопал и събрал. За нещастие това, което водеше към Александър бе изскочило толкова скоро, че Мика не бе имал много време да проучи. Движеха се на сляпо и трябваше да внимават възможно най-много.
Настаниха се да слушат. През наситените с магия слушалки, те чуха как Александър кашля, духа си носа, отива в тоалетната, отваря и затваря хладилника, отваря си бира и се настанява на дивана с въздишката на някой, който е доволен да си е най-сетне вкъщи след дълъГработен ден.
Телевизорът се включи.
— Колелото… на… късмета! — прозвуча телевизионната публика.
Адам го погледна и завъртя очи.
Томас свали слушалките и ги остави на масата пред себе си.
— Може да е фалшива тревога.
Изабел отпусна рамене.
— Когато се настроих за него отдалеч, използвайки водата в тялото му, не го почувствах като нищо повече от не-магически човешки мъж. — Тя направи пауза и погледна намръщено. — Даже не магьосник.
Томас кимна.
— Ако беше демонът, щеше да разбереш.
Адам издърпа слушалките от едното си ухо.
— И не мисля, че щеше да гледа "Колелото на късмета", ако беше нашият човек. Не мисля, че демоните харесват Пат Саяк.
Изабел се поизправи на стола.
— Може само да си играе с нас. Демонът трябва да може да се прави убедително на човек. В противен случай магьосниците щяха да го обградят. Може би знае, че го наблюдаваме и се прикрива. А може би се е очовечил по време на престоя си тук и е започнал да харесва телевизионни предавания.
Томас и Адам само се взираха в нея.
— Мисля, че стигаш твърде далеч — каза накрая Томас.
— Просто се опитвам да мисля нестандартно, момчета.
Адам се приведе към нея.
— Изабел, мислил съм нестандартно с най-добрите от тях, но все пак мисля, че е не-магьоснически човешки мъж, току-що прибрал се от работа, с една ръка в панталоните си и с бира в другата.
Тя хвърли със сила слушалките на масата пред себе си.
— По дяволите!
Томас я наблюдава за момент.
— Още не е свършило. Има причина Мира да чуе името на този човек. Може да е свързан с демона по някакъв начин.
— Може би. — Изабел захапа едната страна на палеца си и се свлече в стола.
— Трябва да говоря с Изабел насаме, Адам.
— Добре. Ще продължа да слушам "Колелото на късмета" — каза Адам, саркастично вдигайки палци и ухилвайки се. Сложи слушалките на едното си ухо. — Мисля, че знам този пъзел. Купи си гласна!
— Кажи ми, ако се случи нещо необичайно или ако излезе.
Адам кимна.
— Със сигурност, шефе.
Изабел изглеждаше объркана, но Томас така или иначе я въведе в другата стая. Само дълга работна маса стоеше в това, което трябва да беше трапезария. Смачканите парцали на бояджията лежаха захвърлени в ъгъла. Тя застана до масата, кръстоса ръце пред гърдите си и го погледна очаквателно.
— Само искам да се уверя, че си добре от всичко това — каза Томас. — Зная, че си била травматизирана от смъртта на сестра си и трябва да се уверя, че няма да…