Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Беше довел Изабел и Адам със себе си за първата смяна. Тео, един от ловците на Сборището, и Джак щяха да поемат втората смяна. Мика беше зает да пресява текстовете, които получиха от Дъскоф.
— Не мога да повярвам, че Александър е живял само на няколко мили от Сборището през последните десет години — измърмори Адам. Завърши с поклащане на русата си глава. — Да се еба.
Разследването им установи, че Александър е бил счетоводител — или се е правил на счетоводител — на верига за мотоциклети и че е живял в областта Лейквю в Чикаго през последните десет години. Разпръснатите сгради на Сборището се намираха в северната част на областта Форест Глен, само на кратък път с кола.
— Това е работа на Ема — отвърна Изабел ухилена, докато нагласяваше магическите подслушвателни устройства, които използваха, за да подслушват апартамента на Александър. Изабел можеше да го направи чрез течащата през незащитените жилища вода, но Томас бе усилил способността й да чува отдалеч, използвайки прости системи за наблюдение. Това също така позволяваше на него и Адам да наблюдават Александър, въпреки че не бяха водни магьосници.
Дали Мира беше доловила разговора по случайност, поради чист късмет, или защото демонът обмисляше да я отблъсне по нейния начин, беше спорен въпрос. Фактът, че толкова дълго бяха търсили следа от демона, само за да изскочи сега, беше достатъчна причина за подозрение. И все пак трябваше да се възползват от предлагащата им се възможност. Твърде много животи бяха подложени на риск.
— Вече не е работа на Ема — отвърна Адам ухилен. — Сега е на Елизабет.
Въпреки факта, че Адам пушеше твърде много, пиеше твърде много и фактът, че
не му достигаше класическа привлекателност — с нос, който беше чупен прекалено много пъти и с глава, покрита със заострена руса коса — жените го намираха за неустоим. Много жени. И, за разлика от Мика, Адам знаеше точно какво да прави с вниманието.
— Такъв развратник си. — Изабел поклати глава, намръщвайки се. — Прекарал си толкова много жени, че им изгубих бройката. Някой ден ще откриеш някоя, която ще ти разбие сърцето.
— Това прозвуча като проклятие, Изабел. Или е обещание? Искаш ли да ми разбиеш сърцето, скъпа? — Погледна я похотливо. — Ще те оставя да опиташ.
— Няма да можеш да се справиш с мен, Адам — изстреля в отговор тя ухилена.
Той присви тъмносините си очи към нея.
— На това вече вярвам.
Оставяйки ги да се закачат, Томас се огледа из стаята, усещайки стените, пода, тавана и вратите, за да се увери, че е покрил всеки инч със защита. Физическото пространство беше празно, с изключение на няколко инструмента, които групата за поддръжка на сградата бяха оставили. Нов карамелен на цвят килим покриваше пода и острата миризма на прясна боя пареше носа му.
Адам седна с Изабел на масата за карти, за да нагласят оборудването. Изабел бе кръстосала дългите си, облечени в дънки крака и бе пъхнала косата си зад ушите, докато работеше. Томас беше забелязал, че тя има очарователния навик да прехапва върха на езика си, когато се съсредоточава.
Изабел остави слушалките настрана и се обърна към Томас.
— Та, защо мислиш, че демонът е избрал да живее толкова близо до Сборището?
— Не прибързвай. — Томас огледа последните защити и изсумтя. — Дори не знаем дали Александър е демона. Ако е той, то вероятно го е направил целенасочено. Иначе би било твърде голямо съвпадение.
— Може би е изпратен, за да бъде близо до нас — добави Адам.
— Може би. — Томас мърмореше заклинание — думи, които редеше с личната си сила. Последната от прикриващите му думи застана на мястото си. — Готово.
Татуировките му трептяха, възпирайки част от магическата енергия, която държеше там. Огнените, въздушните и водните магьосници можеха просто да я изтеглят директно от седалището на магията в центъра на гърдите си, но земните магьосници се нуждаеха от повече подготовка, за да го направят. Освен ако не използваше магията си, за да упражни контрол на нещо върху самата Земя, като почвата или дърво например, заклинанието трябваше да се създаде предварително. Земните магьосници трябваше да предвиждат заклинанията, от които ще имат нужда, да ги приготвят и да преместят произлязлата чиста енергия върху телата си, за да им бъде достъпна по-късно. Заради планирането, земната магия беше най-неудобната от четирите типа сила, но също така и най-гъвкавата.