Шестият

— Точно така.

— Разполагате ли с програмата му? Бих искал да разбера дали се е срещнал с Едгар Рой, докато е бил тук. А и изобщо.

— Знам, че вчера е бил там. Каза, че имал среща в шест, и се тревожеше, че полетът му може да закъснее. Доколкото ми е известно, пътуването с кола от Портланд е доста продължително.

— Да, така е.

— Със сигурност е посещавал мистър Рой и преди. Не помня точните дати, но мога да погледна в компютъра и да ви ги изпратя по имейла.

— Това би било чудесно. А, и още нещо… Известно ми е, че съпругата на Тед е починала и че нямат деца. Но може би има други близки, които трябва да бъдат уведомени. Членовете на семейството може би…

— Имаше брат, но той почина преди около три години. Не съм чувала да споменава за други роднини. Предполагам, че неговото семейство беше работата.

— И аз мисля така.

Мишел улови погледа му и вдигна два пръста.

Шон кимна и намести слушалката.

— Тед имаше ли помощници, Хилари? Винаги съм мислил, че работи сам, но изведнъж разбрах, че не съм сигурен. Може би защото не бяхме се виждали почти две години.

— Има един сътрудник. Много умна млада дама, завършила Юридическия факултет едва преди година.

— Така ли? Как се казва?

— Меган Райли.

— Там ли е в момента?

— Не. Отиде на някакво изслушване в съда. Каза, че ще се върне следобед.

— Тя работеше ли по случая „Рой“?

— Сигурна съм, че знаеше за него. В малките кантори е така. От мистър Бърджин знам, че е правила някакви проучвания.

— Нали ще й предадете да се свърже с мен веднага след като се прибере? На всяка цена трябва да поговоря с нея.

— Разбира се, бъдете спокоен — отвърна Хилари, помълча малко и попита: — Ще открият ли кой е извършил това ужасно нещо, Шон?

— Ако ФБР не успее, ние със сигурност ще го направим. Това ви го обещавам.

— Благодаря.

Шон прекъсна връзката и се обърна към Мишел.

— Имал е сътрудничка, което е добра новина — кимна тя.

— Само с една година трудов стаж, което не е добра новина — поклати глава Шон. — Никой съдия няма да я допусне до адвокатската банка по толкова тежко дело. Рискът от некомпетентност е прекалено голям.

— Но ти си опитен адвокат.

— Глупости, Мишел! Нали ти казах, че дори не знам дали разрешителното ми е валидно.

— На твое място щях да проверя.

Шон отново проведе няколко разговора и на лицето му се появи доволна усмивка.

— Бях забравил, че някои хора ми дължат услуги — рече. — Разрешителното ми е валидно, но… — Лицето му отново помръкна. — Дълго време не съм стъпвал в съда.

— Това не е ли като карането на колело?

— Не, за съжаление.

— Не се безпокой. През цялото време ще бъда до теб.

— Ако явяването в съда беше свързано със стрелба по пеперуди или сритването на задници, ти щеше да бъдеш абсолютно незаменима. Но за съжаление не е така.