Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— Шантава работа! — изсумтя съпругът, широкоплещест здравеняк с мека бяла коса и загоряло лице, приведен над чаша кафе в бензиностанцията, от която се виждаше мотелът. Беше облечен с нови джинси и яркочервена фланелена риза.
— Ченгетата се появиха и просто ви наредиха да се опразни сградата? — попита Мишел.
Съпругата кимна. Беше слаба и жилава и изглеждаше така, сякаш може да просне на земята значително по-едрата си половинка.
— Първо ги претърсиха и преровиха дори чекмеджетата с бельото. Някои от нашите гости ни посещават от десетилетия и със сигурност нямат нищо общо със смъртта на онзи човек.
— Но след този инцидент едва ли ще се върнат повече — добави с нещастен вид съпругът.
— А онзи човек, Бърджин, нае стая едва вчера, така ли? — попита Шон.
— Точно така — кимна съдържателят.
— Но сме го виждали и преди, разбира се — обади се жена му.
— Отсядал е при вас?
— Два пъти — отвърна съпругът.
— Имате ли представа защо? — попита Мишел.
— Не е било нито за лов, нито за риболов — уточни съпругата.
— Той беше адвокат — допълни мъжът.
— Случайно да знаете с какво се е занимавал? — попита Шон.
Съпругът внимателно го огледа.
— Вие не сте тукашни, нали?
— Не. Пристигнахме вчера и отседнахме в „Мартас Ин“. Мисис Бърк е много приятна дама.
Мишел успя да потисне едно презрително сумтене.
— Наистина е приятна — кимна човекът.
Съпругата му машинално стисна устни.
— Никога не съм попадала на мястото на убийство — обяви Мишел. — Доста е зловещо. Но иначе си падам по кримките, особено ако са правдоподобни.
— Аз пък се питам защо някой е тръгнал да убива адвокат — добави Шон. — Човекът може би е дошъл тук на почивка.
Жената понечи да каже нещо, но в последния момент се спря и въпросително погледна мъжа си.
— Не беше на почивка — поклати глава той. — Беше адвокат на Едгар Рой.
— Едгар Рой? — невинно го погледна Шон.
— Сериен убиец, затворен в „Кътърс Рок“ в очакване на процеса. Когато пристигна тук, местният вестник помести голям материал за него. Казват, че е луд, но аз мисля, че просто се преструва, за да не го върнат обратно във Вирджиния и да го изпържат на стола.
— Господи! — смаяно промълви Мишел. — Какво е направил?
— Убил е много хора и ги е заровил във фермата си — отвърна съпругата и неволно потръпна. — Това не е човек, а див звяр!
— А Бърджин е бил негов адвокат? — вдигна вежди Шон. — Значи е трябвало да ходи в „Кътърс Рок“, за да разговаря с него?
— Е, как иначе? — отвърна мъжът. — Нали го е представлявал? Между другото, срещу тоя тип все още няма обвинение.
— Но всички знаят, че е виновен! — сопна се съпругата му.
— Е, шарен свят, всякакви хора — примирително рече съдържателят. — Но не бих допуснал, че човек като Бърджин ще защитава такъв престъпник.
— Значи го познавате? — възкликна Мишел и хвърли изразителен поглед към Шон, сякаш да покаже колко е развълнувана. — Не е ли малко страшничко? Имам чувството, че ни гледат по телевизията!
— Ами страшничко е — кимна съпругът, очевидно поласкан от вниманието. — Хотелчето ни по принцип е малко. Гостите не са много дори когато е пълно. Бърджин редовно слизаше на закуска. С него сме почти връстници. Беше нормално да разкаже това-онова. Интересен човек.
— И сподели с вас какво прави тук просто ей така? — попита Шон. — Доколкото знам, адвокатите са много дискретни хора.
— Е, не го направи веднага и не навлезе в подробности. Веднъж помоли да му обясня как да стигне до „Кътърс Рок“, а пък аз го попитах какво ще прави там. Тогава ми каза с какво се занимава.
— Пресвети Боже! — стресна се Мишел. — Може би е отивал в „Кътърс Рок“, когато са го убили!
— Не мисля така — поклати глава съпругът.
— Защото вече беше ходил там — добави жената.
— Откъде знаете? — изгледа я Шон.
— Той сам ми каза, веднага след като се настани — отвърна мъжът. — Бързаше, защото самолетът му беше закъснял и искаше да хване приемните часове в „Кътърс Рок“. Наистина много бързаше.
— Може би не е успял.