Шестият

— Типично за Тед, който винаги е бил джентълмен — кимна Шон.

— Какво ти е мнението за Райли? — попита тя.

— Ще бъде истинско чудо, ако хване самолета.

— Но би било показателно и ако не беше демонстрирала страх, нали?

— Права си. Мисля, че тя е умно момиче и добър адвокат. В противен случай Тед не би я взел на работа. Но в тази ситуация е адски трудно да хвърлиш в огъня неопитен юрист като нея.

— Мисля, че това няма да е необходимо. Ние се нуждаем от информацията, с която евентуално разполага тази жена. Най-вече във връзка с Едгар Рой. Но едва ли някой очаква, че тя успешно ще замести опитен юрист като Тед Бърджин.

— Работата е там, че ако се появи друг регистриран адвокат, ние ще бъдем отстранени.

— Не и ако веднага се заловим за работа и станем безценни за въпросния адвокат — тръсна глава Мишел. — Между другото, кой плаща хонорарите на Тед? След като Едгар Рой не може дори да говори, очевидно някой друг е наел Бърджин.

— Добър въпрос. Това име би трябвало да фигурира в материалите по делото.

— Дали Рой разполага с пари?

— Имал е фермата си, освен това е бил на държавна служба.

— Но едва ли е кътал пари в брой.

— Едва ли.

Станаха и поеха обратно към мотела.

Мишел пъхна ръце в джобовете на якето си, за да се предпази от ледения вятър, който духаше откъм морето.

— Какво ще правим, докато тръгнем за Портланд? — попита тя.

— Какво ще кажеш да отскочим до „Грейс Лодж“?

— Имаш предвид стаята на Бърджин? Нима си въобразяваш, че Мърдок е забравил да я запечата?

— Но може да се срещнем с нашия приятел Ерик Добкин от щатската полиция на Мейн.

— Наистина ли вярваш, че може да го превърнем в свой човек при това разследване?

— Не вреди да опитаме. А доколкото познавам хората, агент Мърдок е омръзнал на правоохранителните органи на целия щат.

— Все още не знаем дали вчера Бърджин е посетил Едгар Рой.

— И накъде е пътувал снощи — добави Шон.

— Няма да е лошо, ако се доберем до списък с телефонните му разговори и имейли.

— Ама никак — кимна Шон.

— За съжаление всичко това е в ръцете на Мърдок.

— Може би.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто трябва да опитаме.

— Да се бъркаме в работата на ФБР? — изгледа го тя. — Това не е много умно с оглед на кариерата ни.

— Не и ако пипаме с финес.

— Финесът не е сред силните ми страни.

— Точно по тази причина мисля да свърша работата сам.

— Привличане на противоположностите, а?

— Май да — усмихна се той и я потупа по ръката.