Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Директорката пренебрегна въпроса.
— Той каза, че убийството на Тед Бърджин има някаква връзка със защитата на Едгар Рой.
— И вие ли мислите така? — попита Мишел.
— Откъде мога да знам? — остро отвърна Дюкс, като я изгледа неприязнено.
— Бърджин е идвал при Едгар Рой, нали? — попита Шон.
— Разбира се. Той беше официалният му адвокат.
— Колко често? И кога за последен път?
— Не мога да ви отговоря наизуст. Трябва да направя справка.
— Направете я, моля.
Ръката й не помръдна към клавиатурата.
— Защо? Трябва да разполагате с цялата информация, след като наистина сте работили с него.
— Той пристигна тук сам. Снощи имахме уговорена среща, за да прегледаме заедно материалите по делото. За съжаление не получихме този шанс.
— Разбирам — каза Дюкс. Ръката й все още не помръдваше.
— Може би специален агент Мърдок е пожелал да се запознае с въпросната информация?
— Не мога нито да потвърдя това, нито да го отрека.
— Добре, ясно. Ще можем ли да се срещнем с Едгар Рой?
— Не съм много сигурна. Преди това ще трябва да се посъветвам с нашия юрисконсулт.
Шон бавно се изправи.
— Е, добре — тежко въздъхна той. — Не ми се искаше да поемам по този път, но…
— Какво имате предвид? — изгледа го Дюкс.
— Ще ми кажете ли къде е редакцията на местния вестник?
— Защо? — остро попита тя.
Той погледна часовника си.
— Ако побързаме, може би ще успеем да включим в сутрешното издание една доста любопитна информация за федерално учреждение, което отказва контакт между обвиняем и редовно назначения му юридически защитник. Предполагам, че тази информация ще стигне и до Асошиейтед Прес, което означава, че броени минути по-късно ще се появи и в интернет. Между другото, как точно се пише Карла?
Дюкс мрачно се втренчи в него, устните й леко потрепваха.
— Наистина ли ще го направите?
— А вие наистина ли ще нарушите закона?
— Кой закон? — сопнато попита тя.
— Правото на юридическа защита за всеки обвиняем, както е записано в Шестата поправка. Между другото, това е посочено и в Конституцията. А доколкото ми е известно, нейното нарушаване води до тежки последици за всеки, който дръзне да го направи.
— Той има право, мис Дюкс — обади се един глас зад тях.
Шон и Мишел се обърнаха едновременно. Брандън Мърдок стоеше на вратата и се усмихваше.
— Хайде, вървете да си побъбрите с Едгар Рой — добави агентът.
7
Въведоха ги в стая с ослепително бели стени. Малка. С една врата. Маса и три стола, завинтени в пода. Два от тях един до друг, третият — насреща. Пред него имаше осемсантиметрови куки, забити дълбоко в бетона, пред които беше монтирана преграда от прозрачен поликарбонат, дебела поне десет сантиметра. Беше широка около метър и стигаше до тавана.
Вратата се отвори и затворникът влезе в стаята.
Шон и Мишел бяха виждали снимки на Едгар Рой — както във вестниците, така и в досието, което им беше изпратил Тед Бърджин. А Шон беше запознат дори и с краткия видеоматериал, заснет непосредствено след ареста му. Но се оказа, че всичко това няма почти нищо общо с живия човек, който се изправи насреща им.
Беше висок почти два метра, изключително слаб. Приличаше на гигантски молив за рисуване. На дългата му шия мърдаше адамова ябълка с размерите на топка за голф. Тъмната коса, дълга и къдрава, се спускаше от двете страни на слабо лице, което не бе непривлекателно. Зад очилата тъмнееха две черни точки, наподобяващи издълбаната двойка на кокалено зарче. Шон обърна внимание на издължените пръсти и гъстите косми, които стърчаха от ушите му. Лицето на мъжа беше гладко избръснато.
Ръцете и краката му бяха оковани във вериги, които го принудиха да се приближи със ситни стъпки към стола зад стъклото. Надзирателят, който го придружаваше, сръчно заключи веригите в куките на пода. Движенията на затворника бяха ограничени в рамките на двайсетина сантиметра. През вратата влязоха още двама пазачи, които застанаха от двете му страни. Едри мъжаги с безизразни лица. Сякаш бяха издялани от камък, специално, за да охраняват други хора. Въоръжението им се изчерпваше с телескопични метални палки, които се разгъваха до метър и двайсет и можеха да нанасят съкрушителни удари. Други двама останаха пред вратата, въоръжени с пушки-помпи, към които бяха прикачени електрошокови заряди, способни да повалят на земята защитник от Националната футболна лига, при това за доста дълъг отрязък от време.