Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
– Но това е бърза и безболезнена смърт, нали? – намесва се Вито, опитвайки се да намали ефекта от това образно описание върху младата лейтенантка.
– Боя се, че не – равнодушно отговаря Монтезано. – Смъртта далеч не е мигновена. Може да настъпи за няколко минути.
Валентина е пребледняла като платно, но успява да зададе въпроса, който е намислила:
– Убиецът нормален нож ли е използвал?
Монтезано отново посочва гърлото на момичето.
– Зависи какво приемате за нормално. Оръжието на убийството е имало здраво, късо острие, като професионален макетен нож. Смъртоносният разрез преминава от дясно наляво по начин, който подсказва, че извършителят е стоял пред и над жертвата.
Вито имитира движение с нож над главата на Моника, като отбелязва:
– Значи вероятно е била вързана на земята под него. И ако разрезът преминава от дясно наляво, има всички основания да приемем, че убиецът е левичар, нали?
Монтезано го поглежда развеселено:
– Майоре, достатъчно отдавна сте в полицията, за да знаете, че не трябва да приемаме нищо.
– Добре, поправям се. – Вито се усмихва и се обръща към лейтенантите си: – Без да приемаме нищо, нека просто да го вземем предвид, а също и факта, че 87% от населението е света си служи по-добре с дясната ръка. Ако се появи някой левичар, не е зле да го проверим.
Монтезано използва случая, за да добави:
– Имайте предвид също, че левичарството е по-разпространено при мъжете – особено при еднояйчните близнаци – и при хората с неврологични разстройства.
– Кои например? – пита Антонио.
– Епилепсия, синдром на Даун, аутизъм, умствено изоставане и дори дислексия.
– Ще го имаме предвид – казва Вито. – Благодаря.
– За мен е удоволствие.
Нетърпелив да насочи разговора към област, която разбира повече, майорът пита:
– Професоре, открихте ли нещо, което да подсказва къде е била жертвата, когато е умряла?
– Да. Стомашното съдържимо показва, че последно е яла пица с морски дарове – много доматено пюре и малко дарове. Сигурно е някоя евтина туристическа закусвалня. Бих казал, че храната е била консумирана около два часа преди настъпването на смъртта.
– Да се провери – нарежда Вито на Валентина.
Тя вдига вежди. Списъкът с неща, които трябва да провери, скоро ще бъде по-дълъг от Големия канал.
Антонио свива ръката на фуния и прошепва в ухото ѝ:
– Аз мога да свърша тази работа. Новата задача започва чак утре на обед. – Обръща се към патолога. – Можете ли да ни кажете приблизителния час на смъртта?
Монтезано го поглежда раздразнено:
– Младежо, гледате прекалено много филми или четете прекалено много евтини трилъри. Патологът не може да определи момента на смъртта само като погледне трупа, както циганките гледат на чаени листа. В такива случаи е изключително трудно да се установи с точност часът на смъртта.
Вито спестява по-нататъшните унижения на Антонио, като се обръща към Валентина и пита:
– В колко часа я е намерил пенсионерът?
– Около 5,30.
– Това е отправна точка, по която можем да започнем да възстановяваме събитията във времето. Антонио, намери къде е яла пица, провери пак показанията на бащата за часа, в който са се разделили, и ще получиш времевия прозорец, в който е настъпила смъртта. – Вито отново се обръща към професора: – Казахте, че в този случай има две странно необичайни особености. Коя е втората?
Монтезано почесва носа си под очилата, преди да отговори:
– Черният ѝ дроб липсва.
– Какво?
Патологът повтаря изречението по-бавно:
– Черният – ѝ – дроб – липсва.
– Сигурен ли сте.
– Майоре, разбира се, че съм сигурен. – Патологът поглежда Вито с най-оскърбеното изражение на света. – Много добре знам как изглежда черният дроб и ви уверявам, че няма грешка – няма го. Изваден е.
6 Патоанатомия. Лаборатория за анализи. Морга – б. пр.
13
ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ
От прекалено многото вино на Том му се вие свят и крайниците му са приятно омекнали. Напрежението от последните дванайсет часа бързо се разсейва, както и съмненията, ако е имал такива, за мястото, където се намира – легнал по гръб на легло, по-голямо, по-меко и по-скъпо от всяко, което е виждал досега.