Блондинка от Маями

— Така ли е?

— Не бих се учудил.

— Готов ли сте да го потвърдите пред съда?

— Естествено.

Замислих се. Ако Криси бе изпаднала в умопомрачение, значи липсваше престъпен умисъл. Убийство — може би, но не и предумишлено. С малко късмет щях да сваля присъдата на десет години, може би дори и на шест. Все е по-добре, отколкото до живот без помилване. Естествено, трябваше да попитам Криси как се е чувствала. А още по-добре би било да я попита Джими Стюарт.

— За предварителното заседание ще ми трябва медицинският й картон — казах аз.

Той махна с ръка към градинската масичка.

— Вече ви извадих копие от всичко.

Папката беше дебела над половин педя. Седнах да я прегледам. В един плик имаше записки от терапевтичните сеанси, в друг — някакъв плътен текст, вероятно свален от магнетофонен запис.

— Записвате ли сеансите? — попитах аз.

— Само хипнозата. Всичко е пренесено на хартия дума по дума.

— Добре. Но бих желал да разполагам и със самите записи.

Веждите му подскочиха въпросително.

— Ако открия нещо полезно, ще го пусна пред съда — обясних аз.

— А ако има нещо вредно, не е ли по-добре записите да са у мен?

Този път се замислих за по-дълго. Шийн се оказваше хитра лисица. Най-напред ми предложи готова защита. А сега си на укривателство. Какво толкова имаше в тези записи?

— Да не се боите, че мога да предложа записите на обвинението?

Шийн пак хвана греблото, макар че според мен торът си беше изравнен идеално.

— След като дам показания, вече не мога да се оправдавам с лекарска тайна, нали? — попита той.

— Да.

— А в делото „Менендес“ съдът призна подобен запис за доказателство, така ли беше?

— Вярно.

— Значи…

— Значи каквото и да има на записа, не можете да го унищожите. Това ще е възпрепятстване на правосъдието.

— Разбирам — каза той.

— Все пак благодаря за доброто желание.

Прегледах датите на записките.

— Имали сте по три сеанса седмично.

— По някое време бяхме стигнали до пет.

Прелистих една тъничка папка с надпис ЛЕКАРСТВА.

— Нямах представа, че е взимала толкова много лекарства. „Ксанакс“ и „Ативан“…

— Срещу депресии и страхова невроза.

— „Меларил“…

— Срещу натрапчиви спомени — поясни Шийн, после пренесе на масата една саксия с папрат и седна отсреща.

— Имате ли представа дали ги е взимала в деня на убийството?

Той сви рамене. Явно пак трябваше да питам Криси.

— „Прозак“ и „Дезирел“…

— Срещу депресия.

Той взе по-малка ножица и отряза няколко стръкчета папрат. Кой знае защо жестът ми напомни за жена, която си скубе веждите.

— „Ресторил“, „Дарвоцет“ и литий.

— Срещу безсъние, главоболие и рязка смяна ма настроенията.