Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Лукс и грях - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лукс и грях

Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:

Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана.
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 83
Перейти на страницу:

Дали изглеждаше отчаяно да пише на Езра в два и половина през нощта? Все още не бе получила отговор. Тя бръкна в чантата си за телефона и го извади. На екранчето бе изписано: НОВО СЪОБЩЕНИЕ. В стомаха й запърхаха пеперуди. Почувства се едновременно облекчена, развълнувана и неспокойна. Но докато натискаше бутона Прочети, един глас я прекъсна:

— Извинете, не можете да ползвате мобилните си телефони в час.

Ариа покри телефона си с ръце и вдигна очи. Мъжът, който бе казал това — най-вероятно новият учител, — стоеше с гръб към класа и пишеше по дъската с тебешира: господин Фиц. Държеше някакъв лист със знака на гимназията. Доколкото можеше да се прецени, изглеждаше млад. Няколко момичета го измериха с одобрителни погледи, а Хана дори подсвирна.

— Знам, че съм нов — продължи той, изписвайки Курс по английски език за напреднали под името си, — но от канцеларията ми връчиха този лист, в който са описани правилата във връзка с джиесемите. — Учителят се обърна. Листът се изплъзна от ръката му и полека кацна на пода.

Устата на Ариа пресъхна. Пред класа стоеше Езра от бара. Езра, получателят на нейното хайку. Нейният Езра, строен и божествен в роуззудската учителска униформа, с грижливо сресана коса, със закопчана риза и кожена папка с лекции под мишница. И който току-що бе изписал на дъската Господин Фиц, Курс по английски език за напреднали.

Той се взираше в нея и цветът бавно се оттегляше от бузите му.

— По дяволите!

Целият клас се обърна, за да види кого гледа новият учител. Ариа нямаше желание да среща погледите им, затова сведе очи към новото съобщение на телефона си.

„Ариа: Изненада! Чудя се как ли би коментирала твоята плюшена кукла…

А.“

По дяволите, наистина.

6.

И Емили е французойка!

Във вторник следобед Емили стоеше пред своето металното зелено шкафче, след като последният звънец за деня беше бил. На вратичката му още стояха лепенките от миналата година — Плуване, САЩ; Лив Тайлър в ролята на елфа Арвен; магнит за хладилник. Гаджето й Бен се приближи към нея.

— Искаш ли да се отбием в Уауа? — попита той. Униформената риза висеше свободно върху стройното му мускулесто тяло, а русолявата му коса бе леко разбъркана.

— Не ми се ходи. — Тренировките им започваха в три и половина, затова плувците обикновено пращаха някого до магазина, за да си получат студените чайове, чипса и т.н., преди да са преплували един милион дължини.

Няколко момчета се спряха да кажат чао на Бен на път за паркинга. Спенсър Хейстингс, която миналата година беше в един и същи курс по история с Бен, помаха с ръка. Емили отговори на поздрава, преди да си даде сметка, че Спенсър не гледа нея. Трудно бе да повярва, че след всичко, през което бяха минали заедно и след всички тайни, които бяха споделили, сега се държаха като непознати.

Когато отново останаха сами, Бен се обърна към нея и сбърчи вежди.

— Облякла си си якето. Няма ли да тренираш?

— Хм. — Емили затвори шкафчето си и го заключи. — Нали се сещаш за момичето, което развеждах насам-натам днес? Ще я изпратя до тях, нали е тук за първи ден…

Той се подсмихна.

— Каква си ми сладурана! Родителите на кандидат-студентите плащат за разходките в университета, а ти го правиш безплатно.

— Стига де. — Емили се усмихна неловко. — Става дума за десетминутна разходка.

Бен я погледна и закима усърдно.

— Какво? Просто се опитвам да се държа добре!

— Супер — каза той и се усмихна. После отмести очи от нея, за да помаха на Кейси Киршнър, капитанът на мъжкия отбор по борба.

Мая се появи минутка, след като Бен бе се отправил към паркинга по страничните стълби. Носеше бяло дънково яке над униформата и беше обута с чехли на „Оукли“. Ноктите на краката й бяха лакирани.

— Ехо! — поздрави тя Емили с усмивка.

— Хей, ти вече си тук. — Емили се опита да прозвучи ведро, но вътрешно се чувстваше някак неудобно. Може би все пак трябваше да отиде на тренировката с Бен. Щеше ли да е странно да изпрати Мая до тях и после да се върне?

— Готови ли сме?

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)