Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Ариа наведе глава. Преди да се премести в Исландия в началото на осми клас, последния път, когато я видяха в Роузууд бе, когато представляваше част от сломената от мъка групичка момичета, чиято най-добра приятелка бе изчезнала шокиращо. По онова време, където и да отидеше, чуваше как хората си шушукат за нея.
Сега се чувстваше… странно. Донякъде бе все едно, че Али все още е наоколо. Въздухът замря в гърдите й, когато мерна една руса опашка да завива зад ъгъла по посока на салона по физическо. И когато тя на свой ред сви край кабинета по изобразително изкуство, където двете с Али се срещаха в паузите между часовете да клюкарстват, Ариа почти чу гласа на приятелката си: „Хей, виж кой е тук!“. Притисна челото си с длан да провери дали няма температура.
— По какво ти е първият час? — поинтересува се Ноъл, който продължаваше да крачи редом с нея.
Тя го изгледа изненадано, а после извади програмата си.
— По английски.
— И моят! Господин Фиц?
— Аха — промърмори тя. — Свестен ли е?
— Нямам представа. Нов е. Обаче чух, че бил стипендиант на Фулбрайт.
Ариа го изгледа подозрително. Откога Ноъл Кан се интересуваше от квалификацията на учителите? Забеляза някакво момиче, което стоеше пред вратата на кабинета по английски. Изглеждаше й едновременно позната и чужда. Мацката имаше тяло на модел, дълга червеникаво кестенява коса и носеше подгъната плисирана поличка с емблемата на „Роузууд Дей“, лилави обувки на гигантски платформи и гривна на „Тифани“.
Сърцето на Ариа заби по-бързо. Беше се питала какво ще е да срещне отново старите си приятелки, и ето, че сега й предстоеше да разбере — това бе Хана. Какво, по дяволите, се беше случило с нея?!
— Хей — тихо каза Ариа.
Хана се обърна и я измери от глава до пети: от дългата й етажирана прическа, през бялата униформена пола и невзрачните тенекиени гривнички, та чак до кафявите поизносени ботуши с връзки. По лицето й премина сянка на недоумение, но после тя се усмихна.
— Боже мой! — Поне гласът й си бе останал все така писклив. — Как мина… къде беше? В Чехословакия?
— Ммм, да. — Достатъчно близо.
— Много яко! — Хана се усмихна сковано.
— Кирстен изглежда сякаш тъкмо се е върнала от Саут Бийч! — прекъсна ги някакво момиче. Ариа завъртя глава по посока на гласа. Мона Вандерваал? Последния път, когато я видя, Мона имаше хиляди плитчици по главата си и бе възседнала скутер, а сега изглеждаше по-страхотно и от Хана.
— Абсолютно — съгласи се Хана. След което оправдателно сви рамене и отново се обърна към Ариа и Ноъл, който продължаваше да стои там: — Ще ни извините ли?
Ариа се насочи към стаята и се тръшна на първия свободен чин, който й попадна пред очите. Скръсти ръце върху маста и отпусна глава, дишайки тежко и дълбоко.
„Адът, това са другите“, промърмори тя под нос. Това бе любимият й цитат от френския философ Жан-Пол Сартр и отлично описваше атмосферата в Роузууд.
Залюля се напред-назад на стола си, неспособна да седи неподвижно. Имаше само един светъл лъч, който я караше да се чувства по-добре — споменът за Езра, момчето, което бе срещнала в „Снукърс“. Той я беше последвал в тоалетната, бе взел лицето й в ръце и после я целуна. Устите им си пасваха съвършено — не си бяха сблъскали зъбите нито веднъж. Ръцете му кръжаха по гърба й, по корема, по бедрата. Помежду им имаше такава връзка. И да, добре, някои хора биха казали, че става дума просто за физическо привличане, но Ариа знаеше, че е нещо повече.
До такава степен бе обладана от тази мисъл, че миналата нощ не можа да заспи и написа хайку, посветено на Езра, в което изля чувствата си — хайкуто бе любимата й поетическа форма. След това, доволна от резултата, го бе изпратила на номера, който Езра й беше дал.
Ариа пусна изтерзана въздишка и се огледа из класната стая. Миришеше на книги и на почистващ препарат. Огромните четирикрилни прозорци гледаха към южната ливада и към зелените хълмове зад нея. Няколко дървета бяха започнали да се обагрят в оранжево и златисто. До дъската имаше голям плакат с цитати от Шекспир, до който някой бе надраскал ГАДНЯРИТЕ ПОД НОЖА. Домакинката явно се беше опитала да изтрие надписа, но се беше отказала по средата.