По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Само от вида на храната й се повдигна и тя отпи от виното. Беше великолепно – ароматно и очевидно скъпо. Кени се зае с вечерята и тя не забеляза никакви признаци на нервност, докато се хранеше с апетит. Ема бодна парченце печен картоф. То заседна на гърлото й.
Сътрапезникът й явно не се притесняваше от мълчанието на масата, но не и тя. Може би малко разговор щеше да я отпусне.
— Приятелят ви има прекрасен вкус – осмели се най-сетне Ема да наруши тишината.
Той огледа разкошно обзаведената трапезария, като че ли я виждаше за пръв път.
— Предполагам. Макар че не е зле да се добавят няколко плакати на спортисти. Два дивана в дневната. И телевизор с голям екран, за да гледаме мачове, докато се храним.
Жизнерадостната му тъпота я дразнеше, макар че навярно той не беше лош човек, просто прекалено мързелив, за да постигне нещо. Може би никой не му бе предложил по-добър път в живота или някаква друга перспектива.
— Някога замисляли ли сте се за начина, по който си печелите прехраната? – попита тя.
— Не съвсем – призна той и отряза парче от пилешкото. – Услугите на придружител напълно ме устройват.
Ема неволно се поддаде на вродения си инстинкт на учител, помагащ на питомците си да изграждат силни характери.
— Но не се ли затруднявате, когато някой ви попита с какво се занимавате и вие трябва да отговорите, че сте придружител?
— Да се затруднявам?
— Хората със сигурност се досещат… ами, извинете, ако съм твърде пряма, но придружител е благоприлично название на… ами… жиголо.
— Жиголо!
Ема нямаше намерение да бъде груба и тутакси започна да търси подходящо извинение, когато той засия насреща й.
— Жиголо. Харесва ми.
— Терминът е унизителен – сметна тя за свое задължение да поясни.
— Вероятно в социалистическата държава, в която живеете, но тук е свободна страна, родина на смели хора, които уважават всеки човек, посветил живота си на благото да обслужва самотните дами.
— Аз не съм самотна!
— Или онези, които имат сексуални проблеми.
Ема отвори уста, за да го отрече, но побърза да я затвори. Нека си мисли каквото иска. Освен това тя наистина имаше сексуални проблеми, въпреки че не те бяха основната причина да използва услугите му. Протегна трепереща ръка към чашата с вино.
Кени отряза с ножа втория котлет и тя забеляза, че маниерите му са безупречни – комбинация от ленива грациозност и пестеливи движения.
Прекалено често в миналото тя бе загърбвала собствените си желания заради другите, но не и тази вечер. Младата жена събра сили и решителност, за да се справи с това, което й предстоеше.
— Тази вечер… по време на… нашата среща… искам да съм сигурна, че разбирате, че във всеки миг мога да прекратя всичко.
— О, това въобще не е проблем.
— Добре.
— Защото ви гарантирам, че изобщо няма да ви хрумне да прекъсвате каквото и да било. Освен ако, разбира се, не сте лесбийка. Въпреки че дори и тогава…
— Не съм лесбийка.
Той имаше нахалството да изобрази разочарование.
— Просто смятам, че ще е по-добре, ако се договорим за определени условия – продължи тя решително.
Той въздъхна.
— В крайна сметка аз съм клиентът, а клиентът…
— Ще ядете ли този картоф, или само ще го бодете?
Ема заби вилицата във въпросния картоф.
— Просто изтъквам, че…
— Горе.
— Какво?
— Качете се на горния етаж. – Той бутна стола си назад и се изправи. – Виждам, че няма да успея да се насладя на храната, докато не свършим с деловата част.
Ема се взря в празната му чиния.
— Можете да я вземете със себе си, ако искате – посочи той чашата й с вино. – О, по-добре аз да я взема. Зная колко обичате други хора да ви разнасят вещите.
— Мога сама да отнеса чашата си – изсъска Ема и я грабна от ръцете му. – Тежките куфари са друга… – Преди да довърши мисълта си, усети как краката й сякаш сами я понесоха към стълбите.
Топлата му длан я побутваше по кръста.
— Ще използваме моята спалня. Леглото там е по-просторно, а аз обичам да имам по-широко поле за действие. – Двамата стигнаха до горната площадка. – Дяволите да го вземат, забравих веригите.
Пръстите й едва не прекършиха финото столче на чашата.
— Какво?
Той завъртя очи.
— Само се шегувам. Прекалено сериозно приемате всичко.
Тя така и не намери достоен отговор и реши, че е по-благоразумно да премълчи.
Кени я бутна през прага, превъртя ключа и мигом намали осветлението до приглушено златисто сияние. Като всичко останало в къщата, и тази стая бе обзаведена елегантно и с вкус. Снежнобелите цветове подчертаваха тъмносините и тъмнозелените тонове. Всяка мебел беше произведение на изкуството – изисканото бюро, високият шкаф с резбовани сребристи листа, леглото в стил артдеко с инкрустирана със сребро табла при главата.