Мансардата на бляновете
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542824800
- Переводчик: Екатерина Войнова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мансардата на бляновете». Краткое содержание книги:
„Мансардата на бляновете“ е една история за пътя от преходната страст към вечната и истинска любов, за конфликта между разума и чувствата, за смисъла на изкуството и копнежа по вечността. Тази книга представлява опитът на младия Ремарк да опише с думи онова, което Фриц Шрам нарича „великото То“ – неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой, без да дава отговори, като освобождава човека от нуждата да търси отговори.
„Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ерих Мария Ремарк, като в него читателите могат да прочетат и множество стихове, написани от все още експериментиращия и търсещ своя стил и глас творец. Той започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 г.
— Не искам да се обременявам със загадки. И без това вашето идване ме радва.
— Драги маестро, нарисуваният от вас портрет на Елсбет толкова ми хареса, че реших да ви поръчам и своя. И в тази поза — в профил… така…
Фриц трепна при мисълта за това. С ужас се втренчи в двойната гуша и вирнатия нос на съветничката. В профил! Ужас!
— Но, госпожо, не би ли трябвало да предпочетете фотографския портрет? Фотографът работи много по-бързо. И после — рисуването на портрет за вас ще бъде скучно. Помислете за многочислените сеанси, когато ще трябва да стоите неподвижна.
— Това е възхитително — пропя съветничката. — Ние ще прекараме чудесно тези часове. Вие ще ми разказвате за Италия.
Фриц започна да се съмнява. Той чувстваше, че неговата фантазия е безсилна пред растящата настойчивост на съветничката. Тя искаше от него да й разкаже твърде много: неговите преживелици бяха много по-бедни, пък и най-сетне — не можеше да предаде много неща с думи.
Съветничката го изгледа с нежен поглед. И неочаквано в главата му дойде спасителен отказ:
— Аз не съм портретист, госпожо.
— Това не значи нищо. Портретът на Елсбет говори най-добре за вашите способности.
— Госпожо, вашето вярно око — съветничката се усмихна мило — не е могло да не забележи, че портретът няма особена прилика. Той е много стилизиран — опита се да извърти Фриц.
— Да, вие сте прав.
Фриц беше доволен — стори му се, че съветничката се разколеба в своите намерения.
— И освен това не всички са склонни към стилизация. Аз предпочитам набраздените от бръчки лица, лицата, върху които годините са наложили своя печат. Младите лица не ми се удават. И аз предпочитам да рисувам стари хора или да стилизирам портрети, тъй както бе това с портрета на Елсбет. Младите лица не ми се удават — и той погледна съветничката — и това ме принуждава да се откажа от мисълта да нарисувам вашия портрет. Но имам един приятел, млад и много талантлив художник. Той е завършил в Дюселдорф и е отрупан с поръчки. Неговата специалност е портретът, портрети на млади жени. Мога ли да ви предложа неговите услуги?
Тя кимна. Ласкавите уговорки на Фриц й подействаха.
— И все пак аз бих предпочела да имам портрет, нарисуван от вас.
— Бих изпълнил на драго сърце вашето желание, ако можех да се справя със задачата.
— Значи ще изпратите вашия приятел при мен?
— Разбира се. Кога ще позволите?
— Във вторник, на чай. Надявам се, че той ще дойде заедно с вас?
— Ще го смятаме за наша чест. И ще бъдем акуратни.
— Отлично, маестро — каза тя, — а сега покажете ми вашите най-нови произведения.
Фриц се упъти към ателието.
Най-сетне тя стана.
— Значи до вторник. И ще ми разкажете за Италия.
Фриц въздъхна облекчен. Най-после си отиде. Той беше щастлив. Сполучи да убие два заека. Беше спечелил поръчка за Фрид и се бе избавил от нейните претенции. Доволен седна да пие чай.
Зад прозореца се разнесе леко бръмчене.
Пчела — помисли той. През последните дни, следобед, при него пристигаше гостенка. Пчела. Тя прелиташе всеки ден и кръжеше над цветята, поставени върху масата. След като се извиеше няколко пъти над тях, отново отлиташе.
На следващата сутрин Фриц се събуди по-рано от обикновено. Откъм вратата дочу лек шум. След това се разнесе акорд. Настъпи тишина и изведнъж три свежи гласа запяха. После се разнесе ликуващ възглас:
— Вуйчо Фриц, да живее именикът! — И по стълбата се разнесе бърз бяг.
Фриц беше трогнат. Той скочи от леглото и побърза да се облече. Пред вратата се натъкна на украсена с ленти кошница с цветя. Редом с цветята лежаха плетена кесия за тютюн, няколко книги и папка за скици. Фриц внесе подаръците внимателно в стаята и отиде до града за покупки. Накупи сладкиши и хранителни припаси — масло, стафиди, и се зае с домакинство. След грижливи приготовления отиде при хазяйката, която обеща да му помогне.
Следобед се събраха гостите. Мансардата на бляновете беше окичена празнично. Паула изтича към Фриц:
— Вуйчо Фриц, пожелавам ти да живееш хиляда години. Ние ще те обичаме винаги. А сега приеми моята целувка.
Разнесоха се звънливи възклицания:
— Вуйчо Фриц, какви чудесни сладкиши! Колко хубаво мирише тук кафето! Колко е хубаво да се празнува рожден ден!
Те седнаха до масата и започнаха да ядат.
— Знаеш ли ти какво е направила Паула? — попита Фрид. — Определила е в четири часа среща на двама студенти с червени шапки. Единият ще я чака на насипа, а другият при вратата; сега я очакват и двамата.