Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Който и каквото да е могъл да бъде, този еднорък Пастир се надигнал като някой зъл дух и призовал гибел и разруха да се изсипят над кралица Ренира пред всички, които дошли да го чуят. Неуморим, колкото бил и неустрашим, проповядвал цялата нощ, че и на другия ден, и гневният му глас кънтял над площада на Кърпача.
Драконите били неестествени същества, заявил Пастира, демони, призовани от ямите на седемте пъкъла с тъмните магии на Валирия, „онази гнусна клоака, където брат ляга със сестра и майка със син, където мъже яхват демони в битка, докато жените им си разтварят краката за псета“. Таргариените се спасили от Ориста, като побягнали през морето до Драконов камък, но „боговете не са измамени“ и сега била в действие втора гибел. „Лъжливият крал и курвата кралица ще бъдат низвергнати с всичките техни дела, а техните демонски зверове ще бъдат заличени от земята“, гърмял гласът на Пастира. Всички техни поддръжници също щели да погинат. Само като прочисти Кралски чертог от дракони и техните господари, можел Вестерос да се надява да избегне съдбата на Валирия.
С всеки изтекъл час тълпите около него нараствали. Първите десетина слушатели станали двайсет, а после сто, и към разсъмване хиляди се тълпели на площада, блъскали се и се бутали, докато се напрягали да чуят. Мнозина стискали факли и към полунощ Пастира стоял сред кръг от огън. Онези, които се опитали да го надвикат и да го накарат да млъкне, били стъпкани от тълпата. Дори златните плащове били прогонени, когато четирийсет от тях се опитали да разчистят площада с копията си.
Друг вид хаос се възцарил в Тъмбълтън, на шейсет левги на югозапад. Докато Кралски чертог тръпнел от ужас, враговете, от които се бояли, все още не били напреднали и на стъпка към града, защото верните на крал Егон се оказали без водач, затормозени от разделение, конфликт и съмнение. Ормунд Хайтауър лежал мъртъв, както и неговият братовчед сир Бриндън, първият рицар на Староград. Синовете му останали в Хайтауър на хиляда левги оттам, и били неопитни момчета при това. И макар лорд Ормунд да нарекъл Дерон Таргариен Дерон Сърцатия и да хвалел храбростта му в битка, принцът все още бил момче. Бил най-младият от синовете на кралица Алисент, отраснал в сянката на по-големите си братя, и бил свикнал повече да изпълнява заповеди, отколкото да ги дава. Най-старшият Хайтауър останал с войската бил сир Хоберт, друг от братовчедите на лорд Ормунд, комуто дотогава бил поверен само обозът. Мъж „толкова дебел, колкото и муден“, Хоберт Хайтауър живял шейсет години, без да се отличи с нищо, но сега се одързостил да поиска командването на войската по правото на родството си с кралица Алисент.
Лорд Ънуин Пийки, сир Джон Рокстън Храбрия и лорд Овейн Бърни също излезли напред. Лорд Пийки можел да се похвали с потекло от дълго родословие на прочути воини и имал сто рицари и деветстотин войници под знамената си. Джон Рокстън вдъхвал боязън с черния си нрав, както и с черния си меч, меча от валирианска стомана, наречен Създателя на сираци. Лорд Овейн Изменника настоявал, че неговата хитрост им спечелила Тъмбълтън и че само той можел да превземе Кралски чертог. Никой от претендентите не бил достатъчно силен и уважаван, за да обуздае кръвожадността и алчността на обикновените войници. Докато се дърлели за превъзходство и дял от плячката, хората им се отдали на воля в оргията на плячкосване, насилие и унищожение.
Ужасите от онези дни са неоспорими. Рядко някое градче или голям град в историята на Седемте кралства е бил обект на толкова дълго жестоко и дивашко опустошение като Тъмбълтън след Измените. Без силен господар, който да ги озапти, дори добри хора могат да се превърнат в зверове. Така станало и тук. Банди войници се шляели пияни по улиците и грабели всеки дом и дюкян, убивали всеки мъж, дръзнал да им се опълчи. Всяка жена ставала сигурна плячка на тяхната похот, дори старици и малки момиченца. Богати хора били изтезавани до смърт, за да разкрият къде са скрили златото и скъпоценните си камъни. Бебета били изтръгвани от ръцете на майките им и набучвани на върховете на копия. Свети септи били гонени голи по улиците и изнасилвани, не от един мъж, а от сто; мълчаливи сестри били насилвани. Дори и мъртвите не били пощадени. Вместо да им се даде достойно погребение, труповете им били оставени да гният, храна за лешоядни врани и подивели псета.