Огън и кръв

Принц Демън бързо издигнал Караксес, пердашейки го с бич със стоманени шипове, докато се скрили в гъстите облаци. Вхагар, по-стара и много по-голяма, била също тъй по-бавна, тромава заради самата си големина, и се издигнала по-постепенно, на все по-широки кръгове, които я отнесли с ездача ѝ над водите на Окото на боговете. Часът бил късен, слънцето скоро щяло да залезе и езерото било кротко, повърхността му блещукала като лист кована мед. Нагоре и все по-нагоре се издигала, търсейки Караксес, докато Алис Реките гледала от върха на кулата Кралския шпил в Харънхъл долу.

Атаката дошла внезапно като гръмотевица. Караксес се спуснал над Вхагар с пронизителен писък, който се чул на десетина мили разстояние, загърнат от блясъка на гаснещото слънце на сляпата страна на принц Емонд. Кървавия чръв връхлетял върху по-стария дракон с ужасна сила. Ревовете им отекнали над Окото на боговете, докато двата дракона се дращели и дерели един друг, тъмни на фона на кървавочервеното небе. Толкова ярко горели пламъците, че рибарите долу се уплашили, че са се запалили. Вкопчени един в друг, драконите запропадали към езерото. Челюстите на Кървавия чръв се стегнали около шията на Вхагар, черните ѝ зъби се забили дълбоко в плътта на по-големия дракон. Докато ноктите на Вхагар разпаряли корема на Караксес, а зъбите ѝ откъснали едното ѝ крило, Караксес захапала по-дълбоко. Езерото връхлитало към тях с ужасна бързина.

И тъкмо тогава, съобщават ни разказите, принц Демън Таргариен изметнал крак над седлото си и скочил от единия дракон на другия. В ръката му била Тъмна сестра, мечът на кралица Висения. Когато Емонд Едноокия погледнал с ужас нагоре, мъчейки се с веригите, които го задържали за седлото, Демън отпрал шлема му и забил меча си в сляпото му око, толкова силно, че върхът излязъл отзад през тила на младия принц. Миг след това драконите се срутили в езерото, отпращайки нагоре воден стълб, за който казват, че бил по-висок от кулата Кралска клада.

Никой от мъжете или от драконите не би могъл да оцелее след такъв сблъсък, казали рибарите, които видели това. И така било. Караксес доживял само колкото да изпълзи на сушата. Изтърбушен, с едното крило откъснато от тялото и с водите на езерото димящи около него, Кървавия чръв намерил сила да се измъкне на езерния бряг и издъхнал под стените на Харънхъл. Трупът на Вхагар потънал в езерото, горещата кръв, бликаща от зейналата рана на врата ѝ, накарала водата да закипи над мястото на сетния ѝ покой. Когато я намерили няколко години по-късно, след края на Танца на драконите, бронираните кости на принц Емонд си били оковани за седлото ѝ, с Тъмна сестра, забита до дръжката в очната му кухина.

Не можем да се съмняваме, че принц Демън също е загинал. Останките му така и не били намерени, но в онова езеро има странни течения, а и гладна риба също така. Певците ни разказват, че старият принц преживял падането и след това се върнал при момичето Коприви, за да прекара остатъка от живота си до нея. От такива истории стават очарователни песни, но лоша история. Дори и Гъбата не приема тази приказка за достоверна, нито ние ще я приемем.