Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Нищо от това не представлява доказателство, че Демън Таргариен е познал плътски незаконното момиче, но в светлината на последвалото трябва определено да преценим, че това е по-вероятно от повечето разкази на Гъбата. Но както и да са прекарвали нощите си двамата драконови ездачи, сигурно е, че прекарвали дните си, кръстосвайки небесата в безуспешно търсене на принц Емонд и Вхагар. Тъй че нека ги оставим засега и да обърнем за кратко погледа си към залива Черна вода.
Някъде по това време един разнебитен търговски платноход на име „Несария“ едва докретал в пристана под Драконов камък, за да направи ремонти и да вземе провизии. Връщал се от Пентос към Стар Волантис, когато буря го отклонила от курса, казал екипажът му… но към тази обичайна песен за гибел по море волантините добавили странна нотка. Когато „Несария“ отплавал на запад, Драконовата планина се извисила пред тях, огромна на фона на гаснещото слънце… и моряците зърнали два биещи се дракона, ревът им отеквал от стръмните черни канари на източните хълмове на димящата планина. Във всяка кръчма, гостилница и курвенски дом покрай пристанището приказката се разказвала, преразказвала и украсявала, докато всеки на Драконов камък я чул.
Драконите били чудо за мъжете от Стар Волантис; гледката с два в битка била нещо, което мъжете на „Несария“ нямало никога да забравят. Родените и отраснали на Драконов камък били свикнали с такива чудовища… но въпреки това разказът на моряците възбудил интерес. На другата сутрин някои местни рибари заобиколили с лодките си Драконовата планина и като се върнали, казали, че видели обгорените останки от мъртъв дракон в подножието на планината. Ако се съдело по цвета на крилете и люспите, трупът бил на Сив призрак. Драконът лежал на два къса и бил разкъсан и отчасти изяден.
Като чул тази новина, сир Робърт Куинс, добродушният и прословуто дебел рицар, когото кралицата назначила за кастелан на Драконов камък при заминаването си, побързал да назове Канибала като убиеца. Повечето се съгласили, защото за Канибала се знаело, че нападал по-малки дракони в миналото, макар и рядко толкова свирепо. Някои от рибарите, от страх, че убиецът може да се обърне срещу тях следващия път, подканили Куинс да прати рицари в леговището на звяра и да го премахнат, но кастеланът отказал.
— Ако не го безпокоим, Канибала също няма да ни безпокои — заявил той. За да е сигурен в това, забранил риболова във водите под източната страна на Драконовата планина, където гниел трупът на убития дракон.
Указът му не удовлетворил немирната му подопечна Бела Таргариен, дъщеря на Демън от първата му съпруга, Лена Веларион. Четиринайсетгодишна, Бела била дива и своенравна млада девица, държала се повече като хлапак, отколкото като дама, и била досущ дъщеря на баща си. Макар и слабичка и ниска на ръст, не познавала страха и живеела за танца, лова и ездата. Като по-малка често я гълчали, че се боричка със скуайъри на двора, но напоследък започнала да си играе на целуване с тях. Скоро след като дворът на кралицата се преместил в Кралски чертог (докато лейди Бела била оставена на Драконов камък), Бела я хванали, че позволява на едно кухненско ратайче да си пъхне ръката под кожения ѝ елек. Сир Робърт, разгневен, пратил момчето на дръвника, за да отсекат оскърбяващата ръка. Само намесата на разплаканото момиче го спасила.
„Прекалено си пада по момчета — написал кастеланът на бащата на Бела, принц Демън, след случката, — би трябвало скоро да бъде омъжена, за да не отдаде целомъдрието си на някой недостоен за нея.“ Още повече от момчетата обаче лейди Бела обичала да лети. Откакто за първи път яхнала своя дракон, Лунна танцьорка, в небето няма и преди половин година, тя летяла ежедневно, кръстосвала на воля до всяка част на Драконов камък и дори през морето до Дрифтмарк.
Винаги жадна за приключения, сега тя предложила сама да открие истината за случилото се от другата страна на планината. Нямала страх от Канибала, казала тя на сир Робърт. Лунна танцьорка била по-млада и по-бърза и лесно можела да изпревари другия дракон. Но кастеланът ѝ забранил да поема такъв риск. На гарнизона били дадени изрични заповеди: лейди Бела да не напуска замъка. Когато същата нощ я хванали в опит да не се подчини на заповедта му, я заключили в покоите ѝ.
Макар и разбираемо, погледнато назад това се оказало злополучно, защото ако било разрешено на лейди Бела да полети, е можело да зърне рибарската лодка, която точно по това време заобикаляла острова. На борда ѝ бил един престарял рибар, Том Сплетена брада, синът му Том Сплетен език и двама „братовчеди“ от Дрифтмарк, останали бездомни, когато Градчето на подправките било унищожено. По-младият Том, толкова ловък с халбата, колкото непохватен с мрежата, прекарал много време в черпене на волантински моряци и слушане на описанията им на драконите, които видели да се бият.