Махалото на Фуко

Алие не изглеждаше засегнат от нашата сдържаност. Поздравяваше ни много любезно и изчезваше. С любезност, която приличаше повече на надменност.

Една сутрин в понеделник бях отишъл късно в редакцията и Белбо, нетърпелив, ме покани при себе си, като извика и Диоталеви.

— Страхотни новини, предупреди ни той. Но тъкмо щеше да заговори, влезе Лоренца. Белбо бе раздвоен между радостта от това посещение и нетърпението да сподели с нас разкритията си. Миг по-късно на вратата се почука и Алие надникна в стаята.

— Не бих искал да ви безпокоя, моля ви, не се тревожете. Нямам право да смущавам такъв ареопаг. Съобщавам само на прекрасната Лоренца, че съм при господин Гарамонд, и се надявам, че ще ми бъде разрешено поне да я поканя по обяд на едно шери в моя офис.

В неговия офис. Този път Белбо изпусна нервите си. Дотолкова, доколкото той можеше да ги изпусне. Изчака Алие да излезе и процеди през зъби:

— Ma gavte la nata!

Лоренца, която в момента правеше весели съзаклятнически жестове, го запита какво означават думите му.

— Торински диалект. Значи „измъкни си тапата“ или, ако предпочиташ, „бъдете тъй добър да си измъкнете тапата“. В присъствието на личност надменна и наперена предполага се, че е изпълнена със своята собствена нескромност, а също тъй се приема, че въпросното прекомерно самочувствие поддържа тялото издуто само благодарение на една тапа, сиреч запушалка, която, втикната в ануса, възпрепятствува смаляването на цялото това балоновидно достолепие, тъй че подканването, отправено към субекта, да изтръгне гореказаната тапа (запушалка) фактически осъжда субекта да осъществи своето необратимо омекване или спихване, нерядко придружено от остро свистене и свеждане на външната обвивката до нещо незначително, блед образ, безкръвен спомен за нявгашното величие.