Махалото на Фуко

Покриват очите ми с превръзка и потапят лицето ми в разяждащата течност; остра, непоносима болка, кожата на страните ми, на носа, на устата ми, на брадичката ми се сбръчква, лющи, достатъчен е миг и когато ме издърпват за косите, лицето ми е неузнаваемо, проказа, едра шарка, размазани черти, химн на погнусата, ще се върна в затвора, както се връщат много бегълци, които са имали смелостта да се обезобразят, за да не бъдат заловени.

— А! — извиквам победен. И по думите на разказвача едно слово изскача от разядените ми уста, една въздишка, един вик на надежда: Изкуплението!

Но изкупление за какво, стари Рокамбол? Ти си знаеше, че не трябва да се опитваш да ставаш главен герой! Наказан си, при това със собственото си оръжие. Подиграл си се с писачите на измислици, а сега, както виждаш, самият ти пишеш с алибито на компютъра. Самозалъгваш се, че си зрител, защото четеш текста върху екрана, сякаш думите са написани от друг, но си попаднал в клопката, ето че искаш да оставиш следи в пясъка. Дръзна да измениш текста на Романа на света, а Романът на света те оплита в своите мрежи и омотава в своите примки, които не ти си начертал.

По-добре да беше останал на своите острови, Джим Царю на Конопа, и тя да те смята за умрял.