Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
С една дума, не се беше променило нищо, ако не се смята оживлението, настъпило сега в „замъка“ и околността му. А тук наистина имаше промяна, която би поразила и най-ненаблюдателното око. По площадката с отмерени крачки се движеше часовой с ярка пехотинска униформа, а около двадесет души от същия отряд почиваха или бяха насядали в „ковчега“. Оръжията им, събрани на пирамида, се намираха до техния другар, застанал на пост.
Двама офицери изследваха брега с толкова често споменавания далекоглед. Гледаха към онзи съдбоносен полуостров, дето между дърветата и храстите все още можеха да се забележат червени униформи и където с помощта на далекогледа можеше да се различи, че се работи с лопати и че неприятният дълг за погребението на мъртъвците още не е привършен.
По някои от редниците личеха доказателства, че противниците им не се бяха оставили да бъдат победени без каквато и да било съпротива, а ръката на по-младия от двамата офицери на площадката почиваше върху превръзка. Събеседникът му, командирът на отряда, беше излязъл по-щастлив. И сега той именно използваше далекогледа, за да извършва наблюдението, с което бяха заети двамата.
Един сержант се приближи да докладва. Той нарече по-възрастния от офицерите капитан Уорли, а другия — лейтенант Торнтън. За читателя веднага ще стане ясно, че първият бе офицерът, споменат с такова вълнение в разговора при раздялата между Джудит и Хари. В действителност беше точно този, с когото злите езици от гарнизона бяха свързали красивата, но дръзка девойка — човек с решителни черти и червендалесто лице, около тридесет и пет годишен, но с войнишко държане и с външност, която лесно би пленила въображението на същество като Джудит, запознато толкова малко със света.
— Крейг сигурно ни обсипва с благословии — забеляза този човек, като се обърна към младия си лейтенант, свали c безразличие далекогледа от очите си и го подаде на ординареца си — и нека признаем истината, не без основание. Положително по-приятно е да бъдеш тук, в компанията на мис Джудит Хътър, отколкото да погребваш индианци на един полуостров край езерото, колкото и романтична да е околността и бляскава — победата… Впрочем, Райт, още ли е жив, Дейвис?
— Почина преди около десет минути, ваше благородие — отвърна сержантът, към когото беше отправен този въпрос. — Знаех, че ще стане така, щом открих, че куршумът е засегнал стомаха му. Никога не съм виждал човек да издържи дълго с дупка в стомаха си, сър.
— Да. Това не позволява там да се задържи нищо по-хранително — забеляза Уорли и се прозина. — Дяволска работа е да останеш две нощи без сън, Артър. Оглупял съм като някой холандски пастор в Мохоук. Надявам се, че ръката ти не те боли много, момчето ми?
— От време на време ме кара да поизкривя лице, сър, и както предполагам, сам виждате това — отвърна момъкът, като се смееше точно в същия миг, когато лицето му беше свито от болка. — Но понася се. Предполагам, че Грейъм скоро ще остане свободен за няколко минутки, за да прегледа и моята рана?
— В крайна сметка много симпатично същество е тази Джудит Хътър, Торнтън, но не ще бъде моя грешка, ако не стигне до богатите салони и паркове, за да й се възхищават — подхвана отново Уорли, който почти не мислеше за раната на събеседника си. — A-а, вашата ръка! Много добре — идете в „ковчега“, сержант, и кажете на доктор Грейъм, че аз желая да прегледа раната на лейтенант Торнтън веднага, щом свърши с оня нещастник със счупения крак. Да, симпатично създание. А с брокатената рокля, с която я намерихме, приличаше на кралица. Сварих тук всичко променено — и бащата, и майката загинали. Сестрата — на смъртно легло, ако не е починала вече и от цялото семейство останала само хубавицата! Щастлива излезе тази експедиция и обещава да завърши още по-добре, отколкото изобщо свършват сраженията и гонитбите на индиански банди.
— Предполагам, сър, че се готвите да дезертирате от големия отряд на ергените и да завършите този така успешен поход с нещо като брак?
— Аз, Том Уорли, да се оженя! Честна дума, момчето ми, ти малко знаеш за отряда, за който говориш, щом си въобразяваш такива неща. Вярно е, че в колониите има жени, които един капитан няма защо да презира. Но те не се срешат тук, горе, край планинските езера, нито долу, край холандската река, където се намира нашият гарнизон. Наистина моят чичо, генералът, на времето ми направи честта да ми избере съпруга от Иоркшир, но тя не беше красива, а пък аз не бих се оженил дори за принцеса, ако е грозна.