Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Бъди благословена за смелото и навременно действие, мила сестричке! — промълви Джудит, самата толкова отмаляла, че не можеше да се помръдне.
— Това бе сторено тъкмо навреме, Джудит — обади се в отговор жертвата. — Беше сторено великолепно и навреме, макар че накрая може да излезе и ненавременно. Но онова, за което загатнахте, трябва да стане по-скоро, за да не бъде твърде късно. Ако бях вдъхнал от тия пламъци, никой смъртен не би могъл да ме спаси. И както виждате, този път те вързаха челото ми така, че изобщо не мога да помръдна главата си. Хети искаше да ми направи добро, но по-голяма добрина щеше да стори, ако беше оставила пламъците да свършат своето.
— Жестоки, безсърдечни хурони! — извика все още възмутената Хети. — Нима искате да изгорите жив тоя човек като парче дърво?
Но Разцепеният дъб даде знак да се съберат пръснатите главни; донесоха и нови дърва — сега дори и жените и децата събираха сухи съчки.
Ала когато пламъците се вдигнаха повторно, една индианка си проби път в кръга, приближи се до купчината и пръсна с крак разпалените клони точно навреме, за да предотврати жестокото изгаряне на пленника.
Силен крясък се разнесе след това второ разочарование. Но когато девойката се извърна с лице към полукръга и всички видяха лицето на Вах-та!-вах, последва общ вик на задоволство и изненада. За миг жестокото дело беше забравено и млади и стари се струпаха около девойката, изгарящи от нетърпение да научат на какво се дължи нейното внезапно и неочаквано завръщане в племето им.
Точно в този критичен миг Вах-та!-вах тихо прошепна нещо на Джудит, пъхна незабелязано някакъв малък предмет в ръката й и след това се извърна, за да приеме поздравленията на хуронските девойки, чиято любимка беше. Джудит възвърна самообладанието си и бързо започна да действа. Малкото остро ножче, което Вах-та!-вах й беше подала, премина от нея в ръцете на Хети, която можеше най-безопасно и неподозирана от никого да го подаде на Ловеца.
Но слабоумната Хети провали надеждите на тримата. Вместо да освободи най-напред ръцете на жертвата и да скрие ножа в дрехите му, та той да използува следващия благоприятен миг, Хети усърдно се зае да пререже преди всичко въжетата, стегнали главата му, та да няма вече опасност да бъде обгорена от пламъците. Естествено, тази бавна процедура бе забелязана и Хети — хваната още преди да беше успяла да освободи ръцете под лактите на пленника.
Това откритие тутакси създаде у хуроните недоверие към Вах-та!-вах. И за изненада на Джудит, когато беше запитана, храбрата червенокожа девойка дори не отрече съдействието си в случилото се.
— Защо да не помогна на Ловеца? — запита решително тя. — Той е брат на вожда на делауерите; моето сърце е делауерско… Излез, недостоен Бодил, и измий ирокезките бои от лицето си; застани пред хуроните като подла врана, каквато си. Ти би предпочел да ядеш мършата на убитите си съплеменници, отколкото да гладуваш… Поставете го лице с лице с Ловеца, вождове и воини. Искам да ви покажа какъв подлец се намира сред вашето племе!
Тези дръзки думи, произнесени напълно убедително на родния диалект на индианката, причиниха силен смут сред хуроните. На предателите винаги се гледа с недоверие; и макар че подлият Бодил се бе постарал да служи добре на неприятелите, неговите усилия и усърдие му бяха спечелили само нещо малко повече от търпимост. Желанието му да притежава Вах-та!-вах го беше тласнало най-напред да предаде нея, а след това и собственото си племе, но между новите му приятели се бяха появили сериозни съперници за сърцето на младата делауерка и това още повече бе отслабило симпатиите им към него. С една дума, на Брайърторн едва бе позволено да остане в хуронския лагер, където го следяха зорко и ревностно, колкото и самата Вах-та!-вах. Той рядко се явяваше пред главатарите и нарочно избягваше да се покаже пред Ловеца, който до този миг дори не знаеше за присъствието му.
Призован по този начин, предателят не можеше повече да се крие. Той обаче не „изми лицето си“. И когато застана сред кръга, беше тъй плътно нашарен с новите бои, че в първия миг младият горски скитник не можа да го познае. Затова този подлец зае заплашителна поза и запита гордо какво би могъл да каже някой срещу Бодила.
— Отговори си сам на това! — продължи Вах-та!-вах с жар, макар и вече не толкова съсредоточено — нещо, което само Ловецът и Джудит забелязаха. — Запитай за това собственото си сърце, страхлива невестулке от земите на делауерите! Не идвай тук с лице на невинен човек; по-добре иди и се огледай в извора, виж боите на враговете върху лъжливата си кожа. А след това се върни и почни да се хвалиш как си избягал от своето племе и си взел от французите одеяло, за да се завиваш. Нашари се, ако щеш, ярко като колибри, винаги ще си останеш чер като врана.