Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
При последните думи предателят запрати своя нож към голите гърди на делауера, но с бързо движение Вах-та!-вах, която се намираше близо до подлия индианец, отклони удара и острието на опасното оръжие се заби в стъблото на един бор. В следния миг също такова оръжие блесна в ръката на Голямата змия и се впи в сърцето на предателя.
Едва ли бе минала и минута от момента, когато Чингачгук скочи в кръга на хуроните, до онзи миг, когато Брайърторн се строполи на земята неподвижен като пън. Светкавичните събития бяха попречили на хуроните да действат. Но сега не можеха да се бавят повече. Разнесе се общ крясък и всички се раздвижиха.
Точно тогава до ушите им достигна звук, необичаен за девствените гори, и хуроните — мъже и жени — се заковаха на местата си, наострили уши и с лица, изпълнени с изненада. Звукът бе равномерен и тежък, сякаш някакви грамадни чукове удряха по земята. И скоро сред горските дървета се появиха фигури — със стегнати и отмерени крачки към мястото на мъчението се приближаваше войсков отряд. Яркочервеният цвят на войнишките униформи се открояваше ясно сред светлозелените листа.
Не е лесно да се опише онова, което последва. В него тъй се примесиха смут, отчаяние и ярост, че трудно можеше да се добие ясна представа за случилото се. Обградените хурони нададоха див крясък, последван от могъщото „ура“ на англичаните. Все още не се беше раздал нито един мускетен изстрел, но твърдото, равномерно барабанене продължаваше и по щиковете, които блестяха сред зеленината, можеха да се наброят близо шестдесет души.
Положението на хуроните беше извънредно неблагоприятно. Бяха заградени от три страни с вода, а пътят за бягство от четвъртата беше преграден от могъщи обучени неприятели. Всеки воин се спусна да вземе оръжието си, а след това всички на полуострова — мъже, жени и деца — бързо затърсиха прикрития.
Именно сред този смут и суматоха се прояви благоразумието и спокойствието на Ловеца. Първата грижа на младия човек беше да настани Джудит и Вах-та!-вах зад дърветата, а след това да се огледа за Хети. Но тя беше побягнала заедно с тълпата хуронски жени.
Щом разбра, че не може да се погрижи за нея, Ловецът се втурна сред хуроните, отстъпващи към южния бряг на полуострова с надежда да се спасят с плуване. Ловецът използва случая и когато съзря двама от доскорошните си мъчители на една линия, пушката му първа наруши тишината на ужасната сцена. Куршумът повали наведнъж и двамата червенокожи. Това предизвика общ залп от страна на хуроните и сред тая страхотна глъчка проехтяха пукотът на пушката и бойният вик на Голямата змия.
Войниците все още не отвръщаха на стрелбата на неприятелите със залп — от тяхна страна долетяха само викът и изстрелът на Хари, ако изключим кратките и бързи заповеди и тежките, отмерени, страшни крачки.
Скоро обаче се раздадоха писъците и стенанията, които обикновено съпровождат битката с щикове. Това ужасно и смъртоносно оръжие се отдаде разгулно на отмъщението. Последвалата сцена беше една от многото, които се случват и е наши дни и при които нито възрастта, нито полът помагат за избавление от съдбата при жестока война.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Усмихва се цветецът днес щастливо,
а утре — от смъртта е покосен…
Щом пазим нещо с трепет и ревниво
желаеме да бъде вечно живо —
изчезва то в един-единствен ден.