Тайната на Ботичели

Дожът си седеше на любимото аленочервено канапе и разлистваше някакви документи. Днес демонстрираше пълно самообладание. Само за една нощ бе израснал. Днес вече не бе Купидон — днес се бе превърнал в истински крал.

— А, Лоренцо! — махна с ръка той. — Заповядай! Липсва само твоят подпис.

Лоренцо Великолепния се приближи към канапето с физиономия, кисела като лимон. Дожът лично му подаде перото и проследи изкъсо процеса по подписването на документа с оковани ръце.

— Така! — отсече накрая господарят на Генуа. — Както се вижда, вече всичко е наред. Признание и съглашение в едно — договор, който в наше време се постига изключително трудно. Бих желал да благодаря сърдечно на всички ви! — завърши и се усмихна мило на свъсените като градоносни облаци лица в стаята. Баща ми, нали винаги си е бил политик, заговори първи:

— Този мирен договор ще си остане изцяло… sub rosa, нали? — Гласът му прозвуча слабо и неуверено, като глас на старец.

— Така таен, колкото и заговорът, който го направи необходим — отговори многозначително дожът. — Историята няма да научи за тези събития — стига да съблюдавате условията, които ви поставих, разбира се.

— Но това е абсурдно! — избухна безцеремонно Мавъра, неспособен повече да мълчи. — Да не би да искате да кажете, че вече не можем да се срещаме във въоръжен конфликт? Та в Италия е имало войни още от римляните и етруските, та и по-рано!

— Скъпи ми Лудовико! — усмихна се дожът. — Ти обичаш войната, нали? Е, не се притеснявай. Мисля, че някой ден пак ще се срещнем в битка, било то по суша или по море. Сигурен съм, че съюзи ще продължават да се сключват и да се нарушават чак до края на света. Но това тук е различно. — Размаха пергамента. — Този договор казва, че никога повече няма да бъде правен опит за обединението на този полуостров и никой няма да се опитва да подчинява градовете държави в една империя. В подкрепа на твърдението си аз изпращам копия от този договор със своя печат до Негово величество френския крал Луи XI, Техни величества Фердинанд и Изабела, крале на Испания, както и Негово величество Едуард IV, крал на Англия. Сигурен съм разбирате, че подобно обединение на нашите държави би било точно толкова опасно за техните територии, колкото и за моето собствено херцогство. Така че, ако някой от вас или от вашите съюзници от групата на „Седемте“ нарушите споразумението, подписано днес, ще инструктирам моите съюзници да счупят печатите и да прочетат какво сме написали тук днес и да мобилизират силите си срещу вас! С моята пълна подкрепа те могат да прекарат батальоните си през моето херцогство и да стигнат до вашите! Защото Генуа никога няма да се съгласи с подобен съюз!