Зазоряване

Аро прочисти гърлото си, за да привлече вниманието ми върху себе си отново.

— Може ли да поздравя дъщеря ти, прекрасна Бела? — Попита той мило.

Това беше нещото, на което се бях надявала, напомних на себе си. Бореща се с желанието да взема Ренесме и да побягна, аз бавно пристъпих две крачки напред. Щитът ми се рееше зад мен като пелерина, защитаващ останалата част от семейството ми, докато Ренесме беше незащитена. Чувството беше грешно, ужасно.

Аро ни посрещна, а лицето му сияеше.

— Но тя е толкова изящна. — Промърмори той. — Толкова прилича на теб и Едуард. — И тогава по-високо. — Здравей, Ренесме.

Ренесме ме погледна бързо. Аз кимнах.

— Здравей, Аро. — Отговори официално тя с нейния висок, звънък глас.

Погледът на Аро беше изумен.

— Какво е? — Просъска Кай отзад. Той изглежда беше вбесен, че трябва да попита.

— Полусмъртна, полубезсмъртна. — Обяви му той, както и на останалите от пазачите, без да отделя омагьосаният си поглед от Ренесме. — Зачената по този начин и износена от тази новородена, докато все още е била човек.

— Невъзможно. — Присмя се Кай.

— Тогава мислиш, че са ме измамили ли, братко? — Изражението на Аро беше много развеселено, но Кай трепна. — И туптенето на сърцето й ли е измама?

Кай се намръщи, изглеждайки толкова огорчен като че внимателните въпроси на Аро са били удари.

— Спокойно и внимателно, братко. — Предупреди Аро, все още усмихвайки се на Ренесме. — Знам колко много обичаш правосъдието си, но няма никакво правосъдие в действията срещу това уникално мъниче, заради произходът й. И има толкова много да се научи, толкова много да се научи! Знам, че ти нямаш моят ентусиазъм за събиране на истории, но бъди толерантен с мен, братко, докато добавям страница, която ме зашеметява с нейната невероятност. Ние дойдохме тук, очакващи справедливост и тъгата от неистински приятели, но виж какво получихме вместо това! Ново, светло знание за себе си, за нашите възможности.

Той протегна ръцете си към Ренесме в покана. Но това не беше това, което тя искаше. Тя се отдели от мен, протягайки се нагоре, за да докосне лицето на Аро с върховете на пръстите си.

Аро не реагира с шок като почти всички останали към това изпълнение на Ренесме; той беше толкова свикнал с потокът на мисъл и спомени от чужди умове, както беше и Едуард. Усмивката му се разшири и той въздъхна в задоволство.

— Брилянтно. — Прошепна той.

Ренесме се отпусна обратно в обятията ми, а малкото й личице беше сериозно.

— Моля те? — Помоли го тя.

Усмивката му стана нежна.

— Разбира се, че нямам никакво желание да нараня твоите любими хора, скъпоценна Ренесме.

Гласът на Аро беше толкова успокояващ и любящ, че се хванах за секунда. И тогава чух скърцането на зъбите на Едуард и, далеч зад нас, вбесеното съскане на Маги заради лъжата.

— Чудя се. — Каза Аро замислено, изглеждащ в неведение от реакцията към предишните му думи.

Очите му неочаквано се преместиха към Джейкъб, и вместо отвращението, което останалата част от Волтури изпитваха към огромният вълк, очите на Аро се изпълниха с копнеж, който аз не разбрах.