Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли? — попита съпругът ми, а кадифеният му глас беше спокоен.
— Да, определено виждам — отвърна Аро и изненадващо, звучеше изумен. — Съмнявам се някога някои двама души сред боговете или смъртните някога да са виждали така ясно.
Лицата на тренираните стражи показаха същото недоверие, което изпитвах аз.
— Ти ми даде много, върху което да разсъдя, млади приятелю — продължи Аро. — Повече, отколкото очаквах.
И все пак той не пусна ръката на Едуард, чиято напрегната поза бе на някой, който слуша. Съпругът ми не отговори.
— Може ли да ни запознаете. — Попита Аро, дори почти се примоли, с внезапен напиращ интерес. — Дори не съм мечтал за съществуването на нещо подобно през всичките ми векове! Ето нова глава към историята ни!
— За какво става дума, Аро! — Намеси се Кай рязко, преди Едуард да отговори.
Само въпросът ме накара да придърпам Ренесме в прегръдките си, притискайки я към гърдите ми.
— Нещо, за което не си и мечтал, практични ми приятелю! Премисли за минута, тъй като правосъдието, което дойдохме да дадем, вече не е акуратно.
Кай изсъска изненадано при думите му.
— Мир, братко. — Изрече Аро успокоително.
Това трябваше да са добри новини, това бяха думите, които очаквахме, забавянето, което мислехме за невъзможно. Аро се вслуша в истината и призна, че законът не беше нарушен.
Ала очите ми бяха приковани в Едуард — мускулите на врата му бяха стегнати. Повторих наум инструкциите на Аро към Кай да «премисли» и чух многозначността в тях.
— Ще ме запознаеш ли с дъщеря ти? — Повтори Аро на Едуард.
Кай не беше единственият, който изсъска при новото нарицателно. Едуард кимна неохотно. И все пак, Ренесме беше завладяла толкова много досега. Аро винаги се е държал като лидера на древните. Ако той беше на наша страна, другите биха ли действали против нас?
Аро все още държеше ръката на Едуард и сега отговори на въпрос, който ние останалите не бяхме чули:
— Мисля си, че компромис би било най-доброто решение в текущия момент и при текущите обстоятелства. Ще се срещнем по средата.
Аро пусна ръката на Едуард. Съпругът ми се обърна към нас, а древният го последва, прехвърляйки небрежно едната си ръка около раменете му, сякаш бяха най-добри приятели, само за да задържи достъпа си до кожата на Едуард. Те запристъпваха през полето към нас. Цялата стража направи крачка да ги последва. Аро махна нехайно с ръка без дори да ги поглежда.
— Стойте, драги мои. Наистина, те не ни мислят зло, ако сме миролюбиви.
Стражата реагира по-явно на това, съскайки и ръмжейки в протест, но все пак останаха на място. Рената, която се приближи повече от друг път до господаря си, изскимтя напрегнато.
— Господарю — прошепна тя.
— Не се тормози, любов моя — отвърна той. — Всичко е наред.
— Може би е редно да доведете няколко члена на стражата си с вас. — Предложи Едуард. — Ще ги направи по-спокойни.
Аро кимна, като че ли това беше мъдро решение, за което и той е трябвало да се сети. Той щракна два пъти с пръсти.
— Феликс, Деметри.
Двата вампира бяха до него на мига и изглеждаха точно така, както си ги спомнях — и двамата високи и тъмнокоси, Деметри бе силен и слаб, подобен на острието на меч, Феликс пък — едър и страховит като яка метална сопа.
И петимата спряха по средата по средата на заснеженото поле.
— Бела — повика ме Едуард. — Доведи Ренесме… и няколко приятели.
Аз си поех дълбоко въздух. Тялото ми беше стегнато от съпротива. Мисълта да занеса Ренесме в центъра на конфликта… Но аз се доверявах на Едуард. Той щеше да знае, ако Аро планира някакво предателство до този момент.
Аро имаше трима пазачи на своя страна, така че аз щях да взема двама със себе си. Отне ми само секунда да реша.
— Джейкъб? Емет? — Попитах тихичко.
Емет, защото той умираше да отиде. Джейкъб, защото той нямаше да може да понесе да остане назад. И двамата кимнаха. Емет се ухили.
Аз пресякох полето, с тях от двете ми страни. Чух още едно роптаене от пазачите като видяха избора ми — ясно беше, че не се доверяваха на върколака. Аро повдигна ръка, пресичайки протестът им.
— Имате интересна компания. — Промърмори Деметри на Едуард.
Едуард не отговори, но тихо ръмжене се процеди през зъбите на Джейкъб.
Ние се спряхме на няколко метра от Аро. Едуард се наведе под ръката на Аро и бързо се присъедини към нас, хващайки ме за ръката. За момент се гледахме в мълчание. Тогава Феликс тихо ме поздрави отстрани.