Джурасик парк & Изгубеният свят

Торн изгледа Малкълм замислено. Стори му се, че долавя завист.

— Знаеш ли на кой остров е отишъл?

— Не, не знам. — Малкълм се заразхожда из апартамента, оглеждайки го. — Последния път, когато разговаряхме, стигнахме до пет острова, всичките на юг. Но не бяхме решили кой точно от тях.

Торн посочи сателитните снимки.

— Тези острови ли?

— Да — отговори Малкълм, след като хвърли поглед натам. — Подредени са в дъга, на около десет мили от залива Пуерто Кортес. Предполага се, че са ненаселени. Местните хора ги наричат петте смърти.

— Защо? — попита Кели.

— Стара индианска легенда — обясни Малкълм. — Един владетел заловил някакъв смел воин и му предложил да избере начина, по който ще умре. Изгаряне, удавяне, премазване, обесване, обезглавяване. Воинът отговорил, че избира всичките и тръгнал от остров на остров, за да се справи с различните изпитания. Нещо като мита за Херкулес, но от Новия свят.

— Значи ето какво било! — възкликна Кели и изскочи от стаята.

Малкълм погледна неразбиращо. Торн сви рамене.

Кели се върна с немската книга с илюстрациите и я подаде на Малкълм.

— Да — кимна той. — Die Fünf Todesarten. Петте вида смърт. Интересно, че е на немски…

— Той има много книги на немски — отбеляза Кели.

— Така ли? Кучият му син! Никога не ми го е казвал!

— Това означава ли нещо? — попита Кели.

— Да. Означава много. Подай ми онази лупа, ако обичаш.

Кели му подаде лупата от бюрото.