Ангелите не оцеляват на леда

Всички прозорци на първия етаж светеха, а на втория, в стаята на Саня — кой знае защо, не.

„Наистина ли спи? — учуди се Настя. — Всъщност той не изключва компютъра преди три часа през нощта, а понякога и до сутринта. Да не се е разболял? Или просто не е вкъщи?“

Тя вкара колата в гаража и влезе в къщата. Чистяков седеше до голямата маса и редеше някакъв сложен пасианс с четири колоди карти, които изискваха много място. Винаги редеше пасианси, когато я чакаше и се притесняваше.

Настя почувства как очите й се пълнят със сълзи. Нейният Льошка, любимият и верен съпруг и най-близък приятел, който бе изхабил толкова нервни клетки заради работата й, но при това никога, нито веднъж не бе казал лоша дума за тази работа.

— Е, как е? — стана от масата Алексей и отиде при нея, внимателно се вгледа в лицето й и се опита да прочете по него онова, което Настя може би се опитваше да скрие: умора, разочарование, огорчение от неуспех, яд, насочен към себе си заради допуснати грешки.

Тя силно прегърна мъжа си и го млясна по брадичката.

— Всичко е наред, Льошик, всичко се получи. Вярно, не точно както разчитах, но се получи. И браво на всички нас!

— Това е равносметката — строго произнесе Чистяков. — А сега подробностите.

— Аха — кимна тя усмихната и изпя един ред от песента на Галич: — „А от залата крещят: „Дай подробности!“.

— Ще ядеш ли?

Тя хвърли поглед към затворената плъзгаща се врата, която делеше кухнята от останалото пространство на първия етаж, и отрицателно завъртя глава.

— Не съм гладна. Гърбът ме боли. Искам само да се изтегна хубаво на дивана.

— Ами кой ти пречи?

Той грижовно я прегърна през раменете и я заведе до дългия удобен диван.

— Ох, не съм си събула маратонките! — сепна се Настя.

— Аз ще ти ги събуя.

Алексей развърза маратонките, свали ги от краката й и ги занесе в антрето, след което приседна до Настя на дивана.

— Разказвай.

— Е, нищо особено. Ама нищо. Всичко мина по план. Следователят назначи балистични експертизи по всички веществени доказателства, които се оказаха достъпни, и знаеш ли какво изплува? Всички убийства са били извършени с различни пистолети. Нито едно повторение. Тоест правилно съм подушила: Орехов всеки път след убийството е захвърлял пистолета — или го е заравял в гората, или го е хвърлял във вода. И единия пистолет от двата, които е купил законно, е запазил, та после да заяви: „Власов е влязъл в стаята ми и е откраднал оръжието, без да го видя“.

— Ами нали е преправено — учуди се Чистяков. — Това е незаконно. Как е смятал да обясни това?

— Ами никак — усмихна се Настя. — Роман правилно е забелязал: това момче Орехов не вижда по-далече от носа си. Струва му се, че ако премахне баща си и законно получи всичките му пари, край. Останалото няма значение, животът веднага ще стане прекрасен. Много важно, че вторият пистолет липсва, ще каже, че го е загубил или са му го откраднали, а дето не е подал заявление за това — ами прощавайте, забравих, че трябва, или не знаех, или бях много зает… Много важно, че наличното оръжие е преправено, нали най-важното е, че татко го няма вече! Такъв му е манталитетът, какво да го правиш… Но ако Ромка не беше схванал тази негова особеност, на мен и през ум нямаше да ми мине, че човек може да скрои толкова нелеп план.