Ангелите не оцеляват на леда

Филип не се намесваше, Власов мълчеше, останалите гости се опитваха някак да успокоят и спрат Орехов, но той все повече се разпалваше. Внезапно Владимир стана от мястото си, направи няколко крачки към домакина, доближи се плътно до него.

— Ето — прошепна Настя. — Това е. Сега. Готов ли си?

— Готов съм — отговори Ромка. — Но Тоха е по-близо там.

Власов извади пистолета, насочи го към Вадим Константинович и високо и спокойно изрече:

— Аз не отговарям на обидите с обиди. Отговарям по друг начин.

И няколко пъти натисна спусъка.

Глухо изщрака метал. Нищо повече не се случи. Пък и какво можеше да се случи, след като Мустака добре си бе поработил с този пистолет. Той не би стрелял по никакъв начин.

Към беседката от две страни тичаха Антон и Улянцев, четиримата гости в паниката си така бяха се скупчили, че Мустака не можеше да си проправи път. Власов стоеше неподвижно, с нестрелялия пистолет в ръцете.

Всичко вървеше по план.

И изведнъж Филип, с разкривено от ярост лице, грабна от масата голям нож и се нахвърли на Власов.

И в този момент Настя окончателно разбра какъв е бил в действителност планът на Филип Орехов. Той изобщо не бе имал намерение да даде възможност на Власов да го арестуват. От самото начало бе смятал да му отнеме пистолета и да го убие. Да убие престъпника, който току-що е застрелял Вадим Орехов пред очите на сина му и на гостите. Афект, неизбежна отбрана — е, там щеше да остави да се вихрят адвокатите. При всяко положение реална присъда за лишаване от свобода не би могла да се очаква, при най-лошия вариант — само условна.

За какво му е на Филип Орехов бомба със закъснител в лицето на човек, който знае всичко? Знае и всеки момент, под влиянието на някакви обстоятелства, може да го предаде. Не, много по-правилно е да се отърве от него.

Власов разбра всичко. Беше му достатъчно да види очите на Филип, за да разбере какво ще се случи в действителност.

Всичко се случваше мигновено. Той направи едва забележимо движение и без никакво усилие скочи на перилата на беседката, хвана се с две ръце за покрива, повдигна се, по покрива прозвучаха бързи крачки, после скок — и Власов вече тичаше през храстите именно в посоката, където никой не го очакваше. Той тичаше към портичката, която водеше в съседния парцел. Единственото непокрито от оперативните работници място.

Настя, която добре бе запомнила плана, над който бяха умували с Мустака доста часове, се втурна да му пресече пътя, но бързо разбра, че това е безполезно. Младият майстор на спорта щеше да дотича до портичката по-рано, много по-рано. Може би Дзюба ще успее?